— Зависи какъв обществен отзвук ще получим в резултат на разкритията си — отвърна Джеф. — Известно време ще изчакваме, за да видим реакциите от публикациите ви. Е, имате ли още въпроси? Ако не, то ще ви предложа списък на най-новите ни… предсказания, както ги наричате вие.
Настана невъобразима блъсканица от тела, които се опитваха да си пробият път напред, и протегнати към наръча от листи ръце. От всички страни полетяха нови въпроси:
— Ще има ли ядрена война?
— Ще изпреварим ли руснаците на Луната?
— Ще открием ли лек против рака?
— Съжалявам — извика Джеф, — но няма да отговаряме на въпроси, свързани с бъдещето. Всичко, което можем да ви кажем за него, е в листовете, които раздадохме.
— Последен въпрос — надвика колегите си един очилат журналист с нагъната на хармоника мека шапка. — Кой ще спечели дербито на Кентъки в неделя?
Джеф се усмихна и за пръв път от началото на тази изморителна и нервна пресконференция се отпусна.
— За този господин ще направя единственото изключение — каза той. — Великолепния принц ще спечели дербито в Прийкнес, но Вулкан ще го лиши от Тройната корона. Мисля, че с това току-що обезсмислих собствения си залог.
Великолепния принц стартира при залог 1:10 и на заложилите на него бе изплатена печалба от $2,10 — най-ниската възможна печалба по закон. След като историята на Джеф и Памела бе широко разгласена в печата и телевизията, почти никой не бе заложил на останалите коне в състезанието. Щатската комисия по конни състезания в Кентъки нареди да се направи пълно разследване на случая, а в Мериленд и Ню Йорк тръгнаха слухове за отмяна на предстоящите стартове „Прийкнес“ и „Белмонт“.
Телефоните в новия им офис, разположен в сградата на „ПанАм“, започнаха да звънят от шест сутринта в понеделника след дербито на Кентъки. До обяд Джеф и Памела вече бяха наели временно две секретарки, които да се занимават с обажданията и телеграмите, както и да посрещат всички любопитни, дошли, без да имат някаква предварителна уговорка.
— Това е списъкът от последния час, господин Уинстън — каза изуменото младо момиче, облечено в къса плетена рокля. Пръстите й нервно попипваха мънистата на дългия гердан.
— Опитай да ми кажеш най-главното — отвърна уморено Джеф и хвърли настрани броя на „Ню Йорк Таймс“. Уводната статия на всекидневника призоваваше за „разумен скептицизъм към новоизникналите съвременни нострадамовци и към опита им да манипулират случайностите“.
— Да, господин Уинстън. Имаме четиридесет и две молби от частни лица за консултации — това са предимно сериозно болни хора, родители на изчезнали деца и тъй нататък. Следват предложения от девет брокерски къщи да станете техни клиенти с отстъпка в комисионата. Получихме също дванадесет обаждания и осем телеграми от хора, склонни да вложат пари в различни хазартни начинания; единадесет послания от други екстрасенси, които искат да споделят…
— Ние не сме екстрасенси, госпожице… Кендъл бяхте, нали?
— Да, господин Уинстън. Можете да ми викате Илейн.
— Чудесно. Значи нека се изясним, Илейн. Памела и аз не претендираме да обладаваме никакви свръхестествени способности и хората, които си мислят, че е така, трябва да бъдат разубедени. Става въпрос за нещо съвсем различно и ако ще работите при нас, е нужно да знаете как искаме да бъдем представяни.
— Разбирам, господин Уинстън. Просто…
— Просто ти е трудно да го приемеш. Сигурно е така. Не казвам, че е нужно да ни вярваш, от теб се иска да представяш основните елементи в правилна светлина, когато говориш пред външни хора, това е. А сега давай нататък по списъка.
Момичето поприглади роклята си и зашари с поглед по листа, който държеше.
— Получихме единадесет… предполагам, че ще ги наречете ядосани обаждания, някои от които с доста обидни фрази.
— Не сте длъжни да търпите подобни хора. Моля те, предай и на другите момичета да се чувстват свободни да затварят телефона на всеки, който се държи нелюбезно. Ако някой от грубияните продължи да нахалства, звънете в полицията.
— Благодаря, господин Уинстън. Приехме и няколко обаждания от футуристка група от Калифорния, която ви кани да присъствате на конференцията им.
Джеф любопитно повдигна вежди.
— Корпорацията „Ранд“ ли?
Госпожица Кендъл се консултира с листа си.