Джеф си спомняше усещането много добре. Всъщност отбеляза със самоирония, че дори сега ръцете му са потни от напрежение.
Кръшен смях долетя от стълбището и нахлу във фоайето. Младите мъже оправиха вратовръзките, погледнаха часовниците си, пригладиха коси. Две момичета намериха ухажорите си и ги поведоха навън през вратата към тайнствената нощ.
Джуди се появи чак след двадесет минути, а на лицето й ясно се четеше намерението да се държи решително хладно. Но Джеф забеляза единствено невероятната й младост, една пролетна нежност, която нямаше нищо общо с факта, че още не бе навършила двадесет. През осемдесетте момичетата — жените — на нейната възраст не изглеждаха по този начин. Просто не бяха толкова млади, толкова невинни; промяната бе започнала в дните на Дженис Джоплин, за да завърши окончателно в епохата на Мадона.
— Е — каза Джуди, — радвам се, че тази вечер си успял да дойдеш.
Джеф се изправи тромаво и се усмихна извинително.
— Съжалявам за снощи. Аз… не се чувствах много добре, бях в някакво странно настроение. Нямаше да ти е приятно.
— Можеше поне да се обадиш — тросна му се тя. Кръстосаните й ръце очертаваха малките издутини под блузката с Питър Пан. През ръката си бе преметнала бежов кашмирен пуловер, носеше шарена индийска пола и ниски обувки с връзки на глезените. Джеф долови смесения аромат на цветя от косата й и на парфюм „Ланвин“ и усети, че се главозамайва от златните къдрици, които танцуваха под големите й сини очи.
— Знам — каза накрая. — Ще ми се да го бях направил.
Изражението й се смекчи и караницата свърши, преди да е започнала. Джуди не можеше да се сърди дълго, спомни си Джеф.
— Изпусна страшен филм снощи — каза тя без следа от лошо настроение. — Започва как тя влиза в магазин за животни и си купува птици, а пък Род Тайлър се прави, че работи там и…
Продължи да разказва, докато излизаха навън и се качваха в колата. Той се преструваше, че филмът му е непознат, въпреки че съвсем скоро го бе гледал пак в някаква ретроспектива на Хичкок. А и, разбира се, беше го гледал, когато излезе за пръв път. Бе го гледал с Джуди предната вечер преди двадесет и пет години в другата версия на живота си.
— … и после той отива да си запали цигара на бензиностанцията, обаче… всъщност няма да ти кажа какво става после, защото ще ти разваля удоволствието. Ужасно страшен филм. Нямам нищо против да го гледам пак, ако искаш. Или пък да отидем на „Бай, бай, Бърди“. Как предпочиташ?
— Май предпочитам просто да седим и да си приказваме. Да пием по една бира или да хапнем?
— Добре. — Тя се усмихна. — В „Мо и Джо“ ли?
— Става. Беше на… „Понсе де Леон“, нали?
Джуди сбърчи чело.
— Не, там е „Мануел“. Само не ми казвай, че си го забравил — сега завий наляво, ей тук! — Тя се обърна и го изгледа удивено. — Абе ти наистина се държиш особено. Нещо не е наред ли?
— Нищо сериозно. Нали ти казах, че не се чувствам много във форма. — Джеф разпозна входа на бара, в който целият колеж редовно киснеше, и паркира на ъгъла.
Вътре обаче обстановката не бе точно каквато я помнеше. Според него барът бе вляво от входа, а той се оказа вдясно, а и сепаретата му се видяха различни — по-големи ли, по-тъмни ли… Поведе Джуди към дъното на заведението, но внезапно някакъв мъж горе-долу на негова възраст — не, поправи се той, мъж на около четиридесет, тоест по-възрастен — приятелски го потупа по рамото.
— Здрасти, Джеф, как е? Коя е прекрасната ти приятелка?
Джеф го изгледа тъпо. Очила, прошарена брада, широка усмивка. Изглеждаше смътно познат, и толкова.
— Това е Джуди Гордън. Джуди, ъъ, запознай се с…
— Професор Самюълс — изпревари го Джуди. — Съквартирантката ми е при вас по средновековна литература.
— И как се казва?
— Пола Хокинс.
Мъжът се ухили още по-широко и закима.
— Прекрасна студентка. Много интелигентна млада жена. Надявам се, че има добри впечатления от курса?
— О, да, сър. Пола ми е разказвала всичко за вас.
— Тогава може би следващия семестър ще имаме удоволствието да видим и вас в нашите редици?
— Не мога да кажа отсега, професор Самюълс. Все още не съм решила кои курсове ще взема следващата година.
— Наминете през кабинета ми. Ще го обсъдим. Джеф, курсовата ти работа за Чосър е много добра, но съм ти писал пет заради непълни цитати. Следващия път внимавай.