— Хайде да влезем вътре и да пийнем по нещо топло.
— Тук ми е добре — възрази Джеф. — Чувствам се жив.
— А аз пък чувствам как ще умра от пневмония, ако поседя още няколко минути на този вятър. Хайде, дай да се прибираме и ще ти разкажа докъде са я докарали учените по вашия въпрос.
Джеф склони и двамата тръгнаха обратно към купената от държавата къща на западния бряг на Мериленд, южно от Анаполис. Прекарваха тук вече шеста седмица, като обсъждаха ту последствията от обявената независимост на Родезия, ту предстоящото сваляне на камбоджанския принц Сианук. В началото двамата с Памела възприемаха престоя си като почивка или ваканция, но Джеф все повече се тревожеше от подробните разпити на Хеджес, който очевидно бе прикрепен към тях за постоянно. Много внимаваха да не изпуснат нещо, което може да се превърне в опасно оръжие в ръцете на Никсъновата администрация, но с напредването на времето усещаха, че става все по-трудно да открият границата. Дори и уж неутралният отказ на Джеф да обсъжда изборите в Чили през идущата есен можеше да бъде разтълкуван правилно от Хеджес и началниците му. Ами ако наистина отгатнат, че Алиенде ще спечели, какви действия щеше да предприеме правителството на Съединените щати? Той чувстваше как навлизат във все по-опасна територия и до известна степен вече съжаляваше, че въобще се е съгласил да сътрудничи.
— Е? — попита Джеф, когато наближиха къщата със здраво залостени капаци на прозорците и приветливи кълбета дим, издигащи се от червения комин. — Какви са новините?
— От Бетесда83 все още не се чува нищо определено — измърмори Хеджес във вдигнатата яка на шлифера си. — Искат да направят нови изследвания, преди да се произнесат.
— Но ние вече сме си правили всички възможни изследвания — възрази нетърпеливо Джеф. — И то още преди твоите хора да се намесят. Това няма нищо общо с телесното ни здраве, то е нещо вън от нас, на космическо ниво или на ниво атоми. Какво казват физиците?
Хеджес стъпи на дървената веранда и разтърси тяло като престаряло псе, за да падне водата от шлифера и шапката му.
— Продължават да работят — отвърна уклончиво той. — Бергет и Кампаня от Калифорнийския технологичен например смятат, че трябва да е нещо свързано с пулсарите или пък с огромни формации неутрино… но са им нужни още сведения.
Памела ги чакаше в облицованата с дървена ламперия гостна, свита на канапето пред буйния огън в камината.
— Греяно вино? — попита тя и вдигна чашата си.
— С удоволствие — отвърна Джеф, а Хеджес се задоволи да кимне одобрително.
— Аз ще се погрижа, госпожице Филипс — отзова се един от младите мъже в черно, които денонощно бдяха над усамотеното имение.
Памела равнодушно повдигна рамене, скри длани в ръкавите на пуловера си и отпи глътка от димящата течност в чашата.
— Ръсел твърди, че при физиците се забелязвали признаци на прогрес — осведоми я Джеф.
Лицето на Памела се озари. Зачервените й от огъня бузи контрастираха на фона на синия вълнен пуловер и на лененорусата й коса.
— А споменали ли са нещо за закъснението? — оживи се тя. — Успели ли са да направят поне приблизителни заключения?
Хеджес изкриви устни около филтъра на току-що лапнатата цигара и сведе клепачи, за да прикрие циничния си поглед. Джеф вече бе разбрал, че „сянката“ им в последните седмици не питаеше особено доверие към твърденията, че са живели преди и ще живеят отново. Но това нямаше значение. Хеджес и останалите имаха право да си мислят каквото им се прииска, стига другите, учените, със своите проницателни и настоятелни умове да разсъждават върху феномена, в чието съществуване Джеф нямаше как да се съмнява.
— Казват, че датите, които сте им дали, са прекалено несигурни — отвърна Хеджес. — Най-доброто, на което са способни, е да определят някакъв приблизителен период.
— И какъв е той? — попита тихо Памела. Кокалчетата на пръстите й бяха побелели да стискат сгорещената чаша.
— От две до пет години за Джеф и от пет до десет в твоя случай. Обясниха ми, че долната граница надали ще падне, но горната може да се отвори, ако прогресията е по-голяма.
— Колко може да се отвори? — поиска да знае Джеф.
— Няма начин да се определи.
Памела въздъхна, а дишането й се ускори и започна да наподобява поривите на вятъра отвън.
— Що за заключение е това — каза тя. — Ние и сами можехме да се досетим за него.