Джеф остави вазата на нощното си шкафче и се загледа в Линда, която се въртеше под струята хладен въздух. Роклята с гол гръб излагаше на показ кожата й, покрита със ситни блестящи капчици пот.
— Ох, че е хубаво! — каза Линда и повдигна тъничките си ръце нагоре, а твърдите й гърди опънаха бялата рокля.
Джеф си спомни, че и предния път бяха направили точно същото: намериха ваза за цветята, дойдоха в неговата стая на хладно, Линда се въртеше и позираше по същия начин… преди колко време? Преди няколко живота, в друг свят.
Големите й кафяви очи, топлината, струяща от погледа й — Господи, от години насам никой не го бе гледал по този начин. Памела бе изпълнила заплахата си да се усамоти на горния етаж на къщата-затвор в Мериленд и недвусмислено бе избягвала погледа му в редките случаи, когато слизаше да вечеря с тях. Очите, запечатали се в паметта на Джеф през последните девет години, бяха заплашителните сини бездни на Ръсел Хеджес, които с всеки изминал ден ставаха все по-злобни. А светът вървеше уверено надолу по адската спирала от терористични нападения, погранични конфликти и съветско-американска конфронтация, от която Джеф си нямаше и понятие и не можеше да предвиди.
Той се зачуди какво ли ще стане с този драстично променен свят, ако продължеше и в бъдеще да следва порочния път, по който той и Памела го бяха насочили с най-добри намерения. През последните три години в Щатите бе въведена задължителна военна служба след взривяването на моста „Голдън Гейт“ от „Ноемврийския отряд“ и клането в сградата на Обединените нации. Президентските избори през 1988 бяха отменени заради наложените забрани за публични събрания и демонстрации, а шефовете на трите главни разузнавателни агенции поеха страната в свои ръце, „докато кризата продължава“.
Струваше му се, че Америка бавно и сигурно се превръща във фашистка държава, каквато сигурно е била и целта на терористите още от самото начало. Те без съмнение желаеха Съединените щати да бъдат оглавени от потиснически режим, който дори и обикновените граждани не могат да понасят и рано или късно ще решат да свалят. Освен ако войнствено настроената антикомунистическа троица на ЦРУ/АНС/ФБР, която бе сграбчила властта в свои ръце, не изпревареше събитията с решението си да въвлече света в ядрена война, надвиснала заплашително над планетата още от края на седемдесетте години.
Линда беше обърнала гладката като коприна кожа на гърба си пред потока от хладен въздух. Очите й бяха притворени, а едната й ръка държеше червеникавите коси нагоре, за да може и стройната й шия да усети прохладата. Провиращите се през щорите слънчеви лъчи очертаваха силуета на източените й крака през прозрачната бяла рокля.
Памела имаше право да му обърне гръб, мислеше си тъжно Джеф. Имаше право да обвинява и двама им за началния тласък на събитията въпреки незнанието и човеколюбивите им подбуди. Разкриването пред света, сделката с правителството в замяна на частичната информация за бъдещето бяха посели семената на жестоки ветрове, чиито бури трябваше да жъне някой друг свят. Сега му оставаше да разбере дали Памела — всъщност и двамата — щяха взаимно да си простят за предизвиканото от тях световно насилие в името на добрата воля и разбирателството… А сигурно щяха да изминат години, може би десетилетие, дори и повече преди пред Джеф да се открие възможността да се опита отново да поговори с нея, да преодолее възцарилото се помежду им отчуждение и да свикне с пълния им провал да подобрят съдбата на човечеството. Онзи свят бе изгубен. Джеф бе сигурен в това, също както бе сигурен, че ще изминат незнайно колко години, преди да успее отново да види Памела. Ако въобще успее.
— Погъделичкай ме — откъсна го от мислите му сладкото и ясно гласче на Линда.
В продължение на няколко секунди не знаеше какво точно иска тя. После си спомни как обичаше върховете на пръстите му да я галят почти без да докосват кожата й. Той измъкна една маргаритка от вазата и прокара нежните й листенца от ухото надолу по врата и рамото, слезе до пръстите на дясната ръка на Линда и се изкачи нагоре по лявата.
— Божичко, колко е хубаво — прошепна тя. — А сега тук.
Линда смъкна презрамките на ефирната си рокля и й позволи да се свлече от гърдите й. Джеф ги погали с маргаритката и се наведе да целуне втвърдилите се зърна.
— Обожавам това — въздъхна Линда. — Обичам те, Джеф.
И в този неповторим и все пак два пъти живян ден Джеф се гмурна в страстта и обичта на тази жена, изгубени толкова отдавна. Любовта на Линда и собствената му обич към нея отново го съживиха.