Мароканското слънце бе избелило още повече лимоненорусите кичури в косата на Линда и те сякаш отразяваха въображаемите лъчи на огромното слънце от фототапета зад бара. Тя се бе вкопчила в барплота и се смееше неудържимо, а корабът им се плъзгаше по вълните на Северния Атлантик. Чашата й с джин и тоник се плъзна по ореховото дърво, но Линда ловко я улови и кубчетата с лед зазвънтяха в унисон със смеха й.
— Encore, madame?84 — попита барманът.
Линда се извърна към Джеф:
— Искаш ли още едно питие?
Той поклати глава и допи бърбъна си със сода.
— Защо не вземем да се поразходим по палубата? Нощта е топла и ми се ще да погледам океана. — Джеф написа номера на каютата им под сметката и я подаде на бармана. — Merci, Raymond; a demain85.
— A demain, monsieur, merci86.
Джеф улови Линда под ръка и двамата излязоха на панорамната палуба с леко клатушкаща се походка. Огромните червено-черни комини на „Франс“ се извисяваха над главите им подобно неподвижни перки на два огромни кита, замръзнали в средата на скока си над вълните. Огромният кораб плавно се издигна върху гребена на една вълна и меко се гмурна между други две, които макар и големи, не бяха бурни. Звездите над главата им светеха ярко, но далеч на юг светкавици периодично осветяваха хоризонта. Щормът приближаваше, но скоростта им от тридесет възла щеше да ги отведе на безопасно разстояние, преди бурният вятър и шибащият дъжд да стигнат дотук.
„Хейердал — помисли си Джеф — няма да може да си позволи лукса да избегне такива неприятности.“ Той щеше да гледа към хоризонта със съвсем други очи, загрижен дали нестабилната му папирусова лодка ще оцелее толкова далеч от брега. Подобна буря бе принудила Хейердал миналата година да изостави повредената лодка в бурния океан само на шестстотин мили от заветната цел.
— Наистина ли мислиш, че този път ще успее? — попита Линда, загледана в проблясващите на хоризонта светкавици.
Явно и тя споделяше мислите на Джеф и се тревожеше за съдбата на приветливия брадат норвежец, с когото бяха прекарали последните три седмици в известното още от древни времена пристанище Сафи. Бяха споделяли трудностите и успехите му в построяването на примитивната египетска лодка от папирус, пусната на вода само преди седмица.
— Ще успее — отвърна уверено Джеф.
Лекият ветрец, предизвестяващ бурята, си играеше с тънката рокля на Линда, а самата тя здраво стискаше релинга.
— С какво толкова те привлича този човек? — попита тя.
— Със същото, с което ме привличат и Майкъл Колинс и Ричард Гордън87 — каза Джеф.
Можеше да добави също и имената на Руса, Уордън, Матингли, Евънс88 и всички пленници, които щяха да започнат да се завръщат след три години през 197389.
— Привлича ме изолацията им, пълното им отделяне от останалия свят…
— Но Хейердал е със седемчленен екипаж — възрази Линда. — А Колинс и Гордън са били съвсем сами в капсулите си. Поне за известно време.
— Понякога може да си изолиран въпреки хората наоколо — отвърна Джеф, загледан във вълните под тях.
Топлият дъх на приближаващата тропическа буря му напомни за Средиземно море, за един ден, когато същият мирис нахлуваше през отворения прозорец на една вила в Майорка. Напомни му за уханието на паеля, за мечтателните акорди, които Лаурдино Алмейда изтръгваше от китарата си и за смесицата от радост и тъга в очите на Памела.
Линда забеляза тъмната сянка, преминала по лицето на Джеф, намери ръката му и я стисна също толкова силно, както стискаше релинга.
— Понякога така се тревожа за теб — каза тя. — Всички тези приказки за самота и изолация… В крайна сметка започвам да се питам дали работата, с която се захвана, си струва. Май ти носи повече отрицателни, отколкото положителни емоции.
Джеф я придърпа към себе си и целуна косите й.
— Не — увери я той и се усмихна топло, — няма отрицателни емоции. Просто ме кара да се замислям, това е всичко.
Знаеше, че не е съвсем така. Постоянно тормозещите го мисли го накараха да предприеме това начинание, а не обратното. Присъствието на Линда до него, неприкритата обич, с която не бе свикнал, го успокоиха още в онзи августовски ден на 1968, когато тя позвъни на вратата му с наръч току-що набрани маргаритки в ръце. Но дори и неочакваното възкресение на чувствата му към нея, изпитвани за последен път преди толкова много години, бе безсилно да го накара да забрави нещастията, причинени от него чрез Ръсел Хеджес. Джеф не успя да се пребори и с мъката от натрапеното на него и Памела отчуждение през онзи живот. Чувството за вина и угризенията го преследваха безотказно. Те сякаш се бяха превърнали в безшумна подземна река, която упорито подкопаваше основите на съживената му любов към жената, която някога бе негова съпруга. И тази ерозия водеше след себе си нови угризения като например сегашното — че не полага достатъчно усилия да промени чувствата и живота си, че трябва да забрави миналото и да се отдаде напълно на Линда, както го правеше тя самата.
87
Участници в първата и втората експедиция до Луната, съответно с „Аполо 11“ и „Аполо 12“. — Б.пр.
88
Участници съответно в третото, четвъртото, петото и последното — шесто кацане на Луната. — Б.пр.
89
Става въпрос за трите американски орбитални станции „Скайлаб“ — 2, 3 и 4 престояли в космоса 28. 59 и 84 денонощия. — Б.пр.