На следващия ден след „завръщането“ си бе побързал да напусне репортерската си работа в WIOD. Почувства се неспособен да поема ежедневната дажба човешка трагедия, която трябваше да открива, наблюдава и описва. Още повече че се смяташе лично отговорен за нещастията, причинени на света през онези ялови години в къщата-затвор в Мериленд. Същия октомври изчака „Детройт Тайгърс“ да изостанат в резултата с 1:3 и заложи всичките си спестявания на предвиждането, че ще вземат оставащите три мача до края и ще спечелят Световните серии. Мики Лолич не го разочарова.
Печалбата му позволи да си купи нов апартамент в Помпано Бийч, близо до мястото, където Линда все още живееше с родителите си и ходеше в колеж. Всеки следобед я посрещаше след училище и отиваха да плуват в океана или се припичаха на басейна край блока му. През пролетта Линда се пренесе при него, като каза на родителите си, че „става самостоятелна“. Те се примириха с тази полуистина и не стъпиха дори веднъж в апартамента на десетия етаж с изглед към океана, който дъщеря им делеше с Джеф. Освен това продължиха да го канят на вечеря всяка неделя.
През лятото на същата 1969 година замисли начинанието, което в момента напълно го поглъщаше. Бащата на Линда подхвърли идеята една неделна вечер, докато пиеха кафето си. По това време Джеф вече си бе изработил навика да пропуска всички новини покрай ушите си, любезно да отклонява всякакви опити за обсъждане на събития от национално или световно значение. Но въпросната вечер бившият му тъст бе захапал една тема и нищо не можеше да го накара да млъкне. Искаше да си говорят за скорошния неуспех на ексцентричния норвежец Тур Хейердал да докаже, че три хиляди години преди Колумб египетски авантюристи са успели да достигнат бреговете на Америка с тръстикова лодка и са пренесли културата си тук.
Бащата на Линда си позволяваше съвсем свободно тълкуване на въпроса и преценяваше почти успелия опит на Хейердал като пълно фиаско. Джеф, разбира се, си държа езика зад зъбите и не каза, че само година по-късно антропологът с приключенски дух ще триумфира с втората си експедиция. И все пак разговорът го накара да се замисли и той будува цяла нощ, заслушан в шума на разбиващите се недалеч от блока му вълни. Представяше си как се носи сред черните води със саморъчно направената си тръстикова лодка, която тази година можеше и да се прекърши под напора на морските стихии, но следващата щеше да се завърне като горд покорител.
Същия месец двамата с Линда отидоха до Кейп Канаверал, както го бяха правили и друг път, за да видят обузданото могъщество на огромната ракета-носител „Сатурн V“, изпратила „Аполо 11“ на Луната. След изстрелването се запровираха обратно покрай превърнатото в курортна зона крайбрежие, понесени от потока коли, пълни с любопитни зрители като тях. Умът на Джеф преливаше от мисли за усамотение, за оттегляне от ежедневните човешки грижи. Но този път не му трябваше уединението, подирено някога в ранчото край Монтгомъри Крийк, а самотно пътешествие, епична експедиция, тръгнала към непокорени върхове.
Джеф бе сигурен, че Хейердал познава това чувство. Същото се отнасяше и за екипажа на кораба, чието излитане току-що бяха наблюдавали, но с най-голяма сила важеше то за Майкъл Колинс. Армстронг и до известна степен Олдрин щяха да оберат лаврите, да направят историческите първи стъпки, да изрекат неясните думи в космоса, да забият американското знаме в лунната почва… Но през тези драматични часове, докато колегите му се разхождат по повърхността на Луната, Майкъл Колинс щеше да изпита най-голямата самота, позната на което и да е човешко същество. Той щеше да кръжи на четиристотин километра от земята в орбитата на непознат свят, докато другарите му обикалят някъде долу по враждебната планета. Когато управляемият му модул мине от тъмната страна на Луната, той щеше да изгуби дори радиовръзката си с останалия свят, очите му нямаше да могат да намерят успокоение в далечното синьо-бяло кълбо, където бе роден. Щеше да се изправи срещу мрачната пустота на космоса в пълна самота и мълчание и само пет други човешки същества щяха някога да познаят същите чувства.