— Така ще е по-добре.
— Как? Да се обадя по-късно?
— Не. Не, мисля, че трябва да се видим, и то в най-скоро време.
— Можеш ли да дойдеш в Ню Йорк? — попита тя.
— Да. По всяко време. Само кажи кога и къде?
— Сега в четвъртък. Става ли?
— Няма проблеми — увери я Джеф.
— Значи в четвъртък следобед в… „Пиер“. В бара.
— Устройва ме. Какво ще кажеш за два часа?
— На мен ще ми е по-удобно в три — отвърна Памела. — В един имам среща на другия край на града.
— Добре. Тогавааа… ще се видим в четвъртък.
Джеф затвори и си даде сметка колко ли разтреперан и блед трябва да е.
— Обажда се… един приятел от колежа. Мартин Бейли — излъга той и моментално се прокле, че го прави.
— А, сещам се. Съквартирантът ти, нали? Да не се е случило нещо? — поинтересува се Линда, искрено загрижена.
— Явно има доста неприятни семейни проблеми. Може дори да се стигне до развод. Много е разстроен и иска да си поговори с някого. Ще се наложи да прескоча до Атланта за два-три дни, за да видя мога ли да помогна с нещо.
Линда се усмихна състрадателно, невинно, но на Джеф не му стана по-леко от факта, че тя така бързо повярва на плитко скроената лъжа. Напротив, чувстваше се ужасно виновен и болката от вината приличаше на физическа. Не можеше да се заблуждава, че не се радва на срещата с Памела след три дни, и това още повече засилваше угризенията му.
18.
Джеф излезе от стаята си в „Пиер“ в два и двадесет и взе асансьора за партера. Долу зави вляво и бързо намери облицования с мрамор вход на кафе „Пиер“. Откри закътана масичка близо до барплота, поръча си питие и нервно зачака, като през минута поглеждаше към входа. Толкова много спомени го свързваха с този хотел. През първия си риплей отседна тук с Шарла и двамата гледаха онези драматични Световни серии през 1963, а после неведнъж бе идвал тук заедно с Памела.
Тя се появи в три без пет. Правата й руса коса си бе същата, каквато я помнеше, очите й също. Чувствените устни все така придаваха на лицето й сериозно изражение, но онази горчивина и мъка, които Джеф помнеше от последните години в Мериленд, вече я нямаше. Носеше малки сапфирени обеци, за да подчертае очите си, палто от кожа на сребърни лисици… и светлосива елегантна рокля за бременни. Памела бе бременна поне от пет-шест месеца.
Тя се приближи до масата, взе ръцете на Джеф в своите и ги задържа. Погледът му падна върху златната халка на един от пръстите й.
— Добре дошла — каза той, щом Памела седна срещу него. — Изглеждаш… прекрасно.
— Благодаря — отвърна предпазливо тя и заби поглед в плота на масичката.
Един келнер се завъртя около тях и Памела си поръча чаша бяло вино. И двамата не нарушиха мълчанието, докато не им сервираха. Тя отпи от чашата си и пръстите й се заиграха с бялата салфетка пред нея.
Споменът накара Джеф да се усмихне.
— И тази ли ще направиш на парчета? — попита приятелски той.
Памела вдигна поглед и му се усмихна в отговор.
— Може би.
— Кога… — започна той, но се спря.
— Какво кога? Кога се върнах или кога ще раждам?
— И двете. Започни откъдето искаш.
— Вече два месеца съм тук, Джеф.
— Разбирам.
Сега бе негов ред да извърне поглед. Очите му зашариха по позлатените свещници на стената и сатенените завеси.
Памела протегна ръка и докосна неговата.
— Все не успявах да събера сили да ти се обадя. Не само заради караниците ни последния път, но и… заради това. Преживях ужасен шок.
Той омекна и отново я погледна в очите.
— Извинявай. Сигурно не ти е било леко.
— Пробудих се в магазин за детско облекло в Ню Рошел. Избирах бебешки дрешки. Малкият ми син Кристофър, който е на три години, ме държеше за ръка. Когато почувствах корема си и се осъзнах… просто не можах да издържа. Разревах се още тогава, насред магазина, и естествено изплаших до смърт Кристофър. Той също се разплака и започна да вика „мамо, мамо“…
Гласът на Памела секна и тя избърса потеклите сълзи със салфетката. Джеф взе ръката й в своите и я милва, докато пристъпът премине.
— Сега съм бременна с Кимбърли — продължи най-сетне почти шепнешком Памела. — Дъщеря ми. Ще се роди през март. На осемнадесети март 1976. Денят ще е прекрасен и ще подхожда по-скоро на края на април или началото на май. Името й означава „от кралската морава“ и преди винаги казвах, че е довела пролетта със себе си.