— Да, сър. Ще запомня.
— Добре, добре. Ще се видим в клас. — Той им махна за довиждане и се върна към бирата си.
Когато се добраха до сепарето, Джуди се сви до Джеф и се разкиска.
— Какво ти е толкова смешно?
— Не си ли чувал за него? За Самюълс.
Джеф дори не бе успял да си спомни името му.
— Не, какво за него?
— Ами това, че е стар мръсник. Задиря всички момичета от курса — е, или поне по-хубавичките. Пола каза, че веднъж след часовете си сложил ръката на бедрото й, ей така.
Момичешките й пръсти хванаха крака на Джеф и го стиснаха.
— Представяш ли си? — продължи Джуди заговорнически. — Че той е по-стар от баща ми. „Намини през кабинета ми.“ Как не! Знам го какво иска да обсъжда. Можеш ли да си представиш такава гадост — на неговите години да се държи по този начин!
Ръката й все така стискаше крака му, само на десетина сантиметра от нарастващата му ерекция. Погледна невинните й кръгли очи, сладките червени устни и внезапно си ги представи как се свеждат към него направо тук, в сепарето. Стар мръсник значи, помисли той и се засмя.
— На тебе пък какво ти е смешно? — попита Джуди.
— Нищо.
— Не ми ли вярваш за Самюълс?
— Вярвам ти. Просто… ти, аз, всичко… стана ми смешно, това е. Какво ще пиеш?
— Обичайното.
— Тройно зомби, нали?
Изразът на тревога се изтри от лицето й и двамата се разсмяха.
— Глупчо, искам чаша червено вино, както винаги. Днес нищо ли не можеш да си спомниш?
Устните й бяха толкова меки, колкото си ги представяше, колкото си ги спомняше. Свежият аромат от косата й, младежката мекота на кожата го възбудиха до степен, неизпитвана от ранните му дни с Линда, преди да се оженят. Прозорците на колата бяха спуснати и Джуди бе облегнала глава на рамката на стъклото, докато Джеф я целуваше. По радиото Анди Уилямс пееше „Дни на вино и рози“, а мирисът на разцъфнал кучешки дрян се смесваше с уханието на нейната мека, чиста кожа. Бяха паркирали на сенчеста уличка на миля и нещо от колежа; Джуди го доведе дотук, след като излязоха от бара.
Вечерта бе протекла по-добре, отколкото Джеф се бе надявал. Остави я да води разговора, да споменава имена, места и събития. Реагираше по спомени или според това какво му подсказваха изражението и тонът й. Само веднъж му се изплъзна анахронизъм. Говореха за техни познати, които планираха да се преместят от общежитието следващата година, и Джеф спомена, че и той може да наеме апартамент в някоя кооперация. Тя въобще не бе чувала думата, но той бързо обясни, че това е новост от Калифорния, за която е чел, и смятал, че скоро ще се появят и в Атланта.
С напредването на вечерта Джеф се отпусна и започна да се забавлява. Бирите му помогнаха, но най-вече фактът, че е близо до Джуди, успокои душата му за пръв път, откак бе започнало всичко. На моменти дори се улавяше, че вече не мисли за бъдещето/ миналото. Беше жив и само това имаше значение. Много жив.
Отметна дългите й руси коси от лицето и отново целуна бузите, носа, устните й. Тя издаде тиха въздишка на удоволствие; пръстите му се плъзнаха от гърдите към горните копчета на блузата й. Но Джуди деликатно отмести ръката му обратно върху гърдите си. Целуваха се още и тогава нейната ръка се озова на бедрото му точно както в бара, но сега се насочваше определено нагоре, докато пръстите й докоснаха твърдия му пенис. Погали краката й, обути в найлонови чорапи, и пъхна ръка под полата, за да почувства меката й кожа.
Джуди се изтръгна от прегръдката, изправи се рязко и прошепна:
— Дай си кърпичката.
— Какво? Аз не…
Тя измъкна бялата носна кърпичка, пъхната автоматично в джоба на якето, докато обличаше старомодните дрехи по-рано тази вечер. Джеф се наклони към нея, опита се да я притисне до себе си, но тя се възпротиви.
— Шшшт — прошепна и му се усмихна мило. — Просто седни и си затвори очите.
Той се намръщи, но я послуша. Внезапно тя му разкопча ципа и измъкна члена му навън с уверен жест. Джеф отвори широко очи от учудване и видя, че тя гледа навън, докато пръстите й се движеха в равномерен ритъм. Той хвана ръката й и я стисна.
— Джуди… не.
Тя го погледна загрижено.
— Тази вечер не искаш ли?
— Не по този начин. — Той внимателно отстрани ръката й и си закопча ципа. — Искам теб, искам да бъда с теб. Но не по този начин. Можем да отидем някъде, да намерим хотел или…