Кристофър вдигна рамене, но не отговори.
— Е, добре — започна тя. — Преди хиляди, хиляди години живял един делфин на име Ситаси. Един ден в главата му заговорили странни гласове, които обаче сякаш идвали не от океана, а далеч от небето над него. В онези времена хората и делфините понякога разговаряли, но…
И докато тихият летен дъжд навън продължаваше да се сипе, Памела им разказа сюжета на „Звездно море“. Разказа им за любовта и надеждата, която свързва мислещите същества на земята, морето и звездите… Разказа им за катастрофалната загуба, довела човечеството до първия контакт с океанските бозайници.
В началото децата се въртяха по столовете си, но с напредването на разказа любопитството им растеше. Памела буквално нарисува с думи картината на филма, донесъл й някога световна слава и запознал я с Джеф. Когато приключи, Кимбърли плачеше неудържимо, но в очите й грееха замечтани пламъчета. Кристофър пък се приближи до прозореца и дълго гледа навън, без да промълви и дума.
Точно преди мръкване един самотен слънчев лъч проби облаците и Джеф и Памела излязоха на дървената веранда, за да погледат бавното му изгасване. На децата не им се излизаше. Кимбърли поиска от майка си кутия с акварелни бои и рисуваше звезди и делфини, а Кристофър се зачете в един от романите на Джон Лили.
Слънчевият лъч се разхождаше по подгизналата от дъжда морава и осветяваше милиардите малки капчици, вкопчили се в прясно окосената трева. Те блещукаха като скъпоценни камъни, захвърлени в буен зелен огън. Джеф стоеше тихо зад Памела, обвил талията й с ръце и долепил буза до нейната. Точно преди лъчът да изчезне отново сред облаците, устните му прошепнаха нещо в ухото й. Бе строфа от Блейк: „Във зрънце пясък ако искаш да съзреш света — промълви той — и в цвете диво — рая.“
Памела нежно притисна ръцете му към тялото си и довърши стиха: „Във шепата си затвори ти вечността — каза тя — и в час един — безкрая.“
Водещият самолет зае мястото си и когато напълно спря, без обаче да гаси двигателите, момчето хукна към него, за да закачи шестдесетметровото найлоново въже, с помощта на което щеше да издигне в небето безмоторния самолет.
— Кристофър, ще провериш ли вместо мен дали работи лостът за управление? — обърна се Джеф към момчето, което седеше на седалката до него.
— Дадено — отвърна синът на Памела със сериозен тон, от който личеше колко се гордее, че участва в приготовленията, а не е някакъв си обикновен пътник.
Той размърда лоста вляво и вдясно и елероните по крилата затрепкаха. После напред-назад и Джеф се извърна, за да види дали хоризонталният стабилизатор реагира правилно. Рулят също бе в изправност и следваше командите, подадени с педалите. Така, всичко изглеждаше в изправност. Джеф се усмихна одобрително към помощника си.
Чесната пред тях потегли бавно напред, за да не опъне въжето прекалено бързо. Рулят й се размърда няколко пъти, с което пилотът питаше Джеф дали е готов за излитане. Той отговори утвърдително също с руля. Чесната увеличи скоростта и повлече безмоторния самолет след себе си. Момчето от поддържащия персонал на летището тичаше наравно с тях, хванало крилото на планера им. Джеф не откъсваше поглед от водещия самолет, като преценяваше ъгъла на крилете му по хоризонталната линия пред себе си. Набраха скорост, момчето, което тичаше с тях, изостана и Джеф леко отпусна лоста. Излетяха.
С крайчеца на окото си забеляза малките пухкави облачета в основата на планината пред тях. Добър знак — атмосферата бе влажна и нестабилна, а облачността — ниска. Сега обаче нямаше време за това. Той напрегнато следеше самолета пред тях и хоризонталната линия, като внимаваше найлоновото въже да е опънато и когато чесната зави плавно, я последва.
Достигнаха височина хиляда метра над ниските планински склонове. Джеф натисна копчето за освобождаване и изчака за момент да види как найлоновото въже се откача и изчезва, преди да завие нагоре и надясно, а чесната да се спусне надолу. Скоро шумът от мотора й вече не се чуваше и тя сигурно наближаваше малката писта, откъдето бяха излетели. Тишината ги обгърна и те се понесоха в гладък безмоторен полет.
— Господи, Джеф, това е страхотно!
Кристофър се бе обърнал към него от предната седалка и го гледаше с разширени от възхищение очи. С останалото ускорение Джеф накара самолета им да опише широк лупинг, като се опитваше да набере колкото се може повече височина. Приказният бял конус на връх Шаста се появи вляво от тях, а после точно пред носа им. Приличаше на гигантски, окъпан от слънцето фар, който сякаш ги подканваше да литнат още по-високо.