Джуди рязко се отдръпна и го изгледа гневно.
— Какво искаш да кажеш? Аз не съм такава!
— Просто казвам, че искам да сме заедно, да се любим. Искам да ти дам…
— Няма какво да ми даваш! — Лицето й се сбърчи, всеки миг щеше да се разплаче. — Опитвах се да те облекча, както сме правили винаги досега, и изведнъж ти се извърташ и искаш да ме водиш в някакъв си евтин хотел, сякаш съм… проститутка!
— Джуди, за бога, въобще не е така! Не разбираш ли, че просто искам и ти да си щастлива?
Тя извади червило и ядосано извъртя огледалото за обратно виждане.
— Много благодаря, и така съм си съвсем щастлива! Или поне бях, до тази вечер.
— Виж, съжалявам, че изобщо го казах. Става ли? Просто си мислех…
— Задръж си мислите за себе си! И ръцете също! — Тя светна лампичката и си погледна часовника.
— Не исках да те разстройвам. Ще поговорим утре.
— Изобщо не искам да говоря за това. Искам веднага да ме върнеш в общежитието. Тоест, ако успееш да си спомниш как се стига.
След като я остави, Джеф намери отворен бар на „Лорт Друид Хилс Роуд“, до новия търговски център на площад „Ленъкс“ Не изглеждаше като място, където може да налети на някого от „Емъри“. Беше бар за пиячи, място за по-възрастни, по-улегнали посетители, които търсят час спокойствие от мислите за ипотеките и потискащите си бракове. Джеф се почувства като у дома си, въпреки че рязко се открояваше от останалите клиенти; барманът дори му поиска лична карта, но той успя да намери онази подправената, която носеше навремето в задното джобче на портфейла си за подобни редки случаи. Човекът изсумтя недоверчиво, но му донесе двоен „Джак Даниълс“ и се оттегли да човърка копчето за настройка на черно-белия телевизор над бара.
Джеф отпи дълга глътка и се загледа с отсъстващ поглед в новините. Продължаваха безредиците в Бирмингам, Джими Хофа4 бе обвинен в подкупване на съдебни заседатели в Нашвил. Подготвяше се изстрелването на спътника „Телстар II“. Джеф си помисли за убийството на Мартин Лутър Кинг, за мистериозното изчезване на Хофа, за небето, пълно със сателити, замерящи планетата с MTV и повторения на „Маями Вайс“5. О, прекрасен нов свят!
Вечерта с Джуди бе започнала доста приятно, но финалната сцена в колата доста го потисна. Бе забравил вкуса на изкуствения секс. Не, не забравил, а просто никога не си бе давал сметка какво точно представлява, не и когато му се бе случвало за пръв път. Цялата непочтеност на преживяването тогава е била скрита под вълнението на новооткритата емоция, на наивния, но неустоим сексуален глад. Това, което някога му се бе струвало страшно еротично, сега му се разкриваше в цялата си пошлост, незамъглено от дистанцията на времето — бърза ръчна обработка на предната седалка на шевролета на фона на лоша музика.
И какво, по дяволите, щеше да прави сега? Просто да продължи? Да се задоволява да се мачка в колата с някаква си росна блондинка от друга епоха, която никога не е чувала за хапчета? Да се върне в училище и да участва в пролетни балове, сякаш му е за пръв път? Да наизустява отново отдавна забравените статистически таблици, които никога не му бяха свършили никаква работа, за да си вземе изпитите по социология?
А може би изобщо нямаше избор, ако това феноменално, гротескно превключване на времето се окажеше трайно. Може би наистина щеше да му се наложи да го повтори — цялото, отново — година след година, предвидими, мъчителни. Тази уж алтернативна реалност ставаше все по-осезателна с всеки изминал момент и подчиняваше живота му. Сега другото му аз бе неистинско. Трябваше да приеме факта, че е осемнадесетгодишен първокурсник, напълно зависим от родителите си и от способността си да мине отново цяла камара академични курсове, които сега го изпълваха с презрение и абсолютна досада.
По телевизора вървяха новините, спортният коментатор монотонно четеше резултатите от първа бейзболна лига. Джеф си поръча ново питие, но докато барманът допълваше чашата, вниманието му изведнъж се прикова като магнит към думите, долитащи от стария телевизор „Силвания“.
— … пристига на надбягването в Чърчил Даунс непобеден, все пак не бива да забравяме двата млади жребеца от Изток, които могат да застанат на пътя на калифорнийския шампион. Треньорът Уди Стивънс ще изведе Невър Бенд на дербито след убедителна победа в предварителните надбягвания в Степинг Стоун. Стивънс заяви, че не би предрекъл чак сигурна победа, но…
4
Джеймс Хофа (1913 — ?) — президент на профсъюза на шофьорите, осъден за корупция и връзки с мафията. Изчезва мистериозно в един ресторант в Детройт през 1975. — Б.пр.