— Единствената друга заслужаваща внимание тема от днес е делото за изнасилване в Илинойс. Дотсън влиза в затвора, докато адвокатите му се подготвят да обжалват. Това е. Някакви въпроси?
— Заседанието на градската комисия по образованието, изглежда, ще е продължително — обади се един от репортерите — и се съмнявам, че ще успея в два да присъствам на награждаването на проявилите се през миналата година пожарникари. Какво да направя, да зарежа заседанието по-рано или ще изпратите друг да отрази наградите?
— Джеф? — обърна се към него Колинс.
— Не знам. Ти реши.
Джийн отново се намръщи и отвори уста да каже нещо, но не успя. Той се обърна към репортерите, които бяха започнали да шушукат помежду си.
— Бил, ще останеш на заседанието на комисията, докато свърши, а ти, Чарли, тръгвай за церемонията на пожарникарите веднага щом приключиш с кмета. Предай репортажа си за Кош и Битбърг в един и можеш да се върнеш в радиото чак след края на награждаването. А, Джим, щях да забравя, четвърта радиокола е в сервиза. Днес ще бъдеш със седмицата.
Събранието приключи без обичайните шеги и разговори на висок глас. Репортерите и приключилият с дежурството сутрешен редактор се изнизаха от залата, като скришом хвърляха погледи към Джеф. Джийн Колинс остана последен, засуетен над разпръснатите по масата листи.
— Искаш ли да си поговорим? — обърна се той към Джеф, когато останаха насаме.
Той поклати глава.
— Няма за какво да си говорим. Казах ти, че ще ми мине.
— Виж какво, ако пак имаш проблеми с Линда… Искам да кажа, че ще те разбера. Знаеш какво преживяхме двамата с Карол само преди няколко години, нали? Тогава ми помогна страшно много и Бог ми е свидетел, че ти се наложи да послушаш цивренето ми. Така че въобще не се притеснявай. Винаги съм готов да седна и да си поговорим.
— Благодаря ти, Джийн. Наистина оценявам загрижеността ти, но това е нещо, с което трябва да се справя сам, повярвай ми.
Колинс повдигна рамене и се изправи.
— Твоя работа — каза той. — Но ако все пак някога ти се прииска да се разтовариш от проблемите си, не се притеснявай да прехвърлиш някой друг насам. Длъжник съм ти.
Джеф кимна в знак на признателност и Колинс излезе от залата за съвещания. Отново бе сам със себе си.
20.
Джеф напусна работа и направи достатъчно залози и бързо възвратими инвестиции, за да даде възможност на Линда да се оправя сама през следващите три години. Нямаше време да й осигурява голямо наследство, така че се задоволи само с десеторно увеличаване на застраховката си „Живот“.
Премести се в малък апартамент в Уест Сайд и прекарваше времето си в обикаляне по улиците на Манхатън. Сетивата му жадно поглъщаха всички гледки, звуци и миризми на човечеството, от което се бе изолирал толкова дълго. Най-много го привличаха възрастните, чиито очи бяха пълни със стари спомени и изгубени надежди, а телата им превити в очакване на последния удар.
Сега, когато Памела вече я нямаше, нейните страхове и опасения, нападнали я в края на живота, започнаха да преследват него. Джеф бе направил всичко по силите си, за да облекчи мъката и ужаса от последните й дни, но в края на краищата тя имаше право: въпреки борбата им, въпреки миналите им постижения и завоевания резултатът бе нулев. Дори и щастието, което успяха да изпитат заедно, продължи болезнено кратко — няколко години, откраднати от тук и там, мигове, изпълнени с любов и удоволствие, изчезнали по-бързо, отколкото пяната в морето от самота и безсмислено отчуждение.
В един момент им се струваше, че разполагат с цялото време на света, че властват над безкрая и възможността да поправят грешките си. А всъщност пропиляха повече от безценното си време в колекциониране на огорчения, вина и в безплодна гонитба на несъществуващи отговори, без дори да съзнават, че споделената им любов е единственият отговор, от който наистина имат нужда. И ето че сега бе завинаги лишен дори от възможността да й го каже, да я подържи в прегръдките си, да й разкрие колко много я е обожавал. Памела бе мъртва, а след три години и Джеф щеше да последва съдбата й, без дори да знае защо е живял.
Той се луташе по улиците на Ню Йорк с широко отворени очи и уши: нахакани групички от пънкари, ядосани на останалия свят… мъже и жени в делови костюми, забързани да догонят поставените си цели… весели и шумни деца, току-що натъкнали се на поредното житейско чудо. Джеф завиждаше неудържимо на всички и ламтеше за невинността, за невежеството, за надеждите им.