Дербито на Кентъки.6 Защо не, по дяволите? Ако наистина бе преживял следващите двадесет и пет години, а не си ги бе въобразил или сънувал, едно поне бе ясно — притежаваше огромно количество информация, която можеше да се окаже безкрайно полезна. Не техническа, разбира се — не би могъл да проектира компютър или нещо подобно, но със сигурност имаше познания — и то познанията на журналист — за събитията и тенденциите, които щяха да влияят върху обществото чак до средата на осемдесетте. Можеше да спечели страшно много пари, като залага на спортни състезания или президентски избори. Ако, разбира се, приемем, че наистина имаше конкретна и вярна представа за това какво ще се случи в следващия четвърт век. Но засега все още не можеше да бъде сигурен в това.
— … темпото. Конят, който би могъл да наложи подобно темпо, е Ноу Робъри от конюшните „Грийнтрий“, притежател на рекорда за най-бързо пробягана миля, 1 минута 34 секунди, на щата Ню Йорк… и който победи в Ууд Мемориал само седмица след като постави…
По дяволите, кой ли спечели дербито тази година? Джеф отчаяно се мъчеше да си спомни. Името Невър Бенд му говореше нещо за разлика от Ноу Робъри, но все пак не му звучеше добре.
— … и на двамата им предстои трудна битка срещу тима на Уили Шумейкър и чудото на Запада, Кенди Спотс. Засега не можем да кажем коя е печелившата комбинация и въпреки че се очертава вълнуваща надпревара за купата между тримата претенденти, надделява мнението, че именно Кенди Спотс ще се окичи с гирлянди в събота.
Това име също не му звучеше както трябва. Кой беше конят? Нодърн Дансър? Кауай Кинг? Тези двата със сигурност бяха печелили дербито, само че коя година?
— Ей, барман!
— От същото ли?
— Не, не за пиене. Имаш ли вестник?
— Вестник?
— Да, днешен, вчерашен, без значение.
— „Джърнъл“ или „Конститюшън“?
— Който и да е. Има ли спортни страници?
— Малко са надраскани. „Брейвс“7 се местят в Атланта догодина, та им следя резултатите.
— Може ли да хвърля един поглед?
— Разбира се. — Барманът бръкна в шкафа с мезетата и измъкна прилежно сгънати спортни страници от вестник.
Джеф прескочи бейзбола и мина направо към предварителния обзор на предстоящото и супернадбягване в Луисвил. Очите му пробягаха по имената; първо фаворитите, които коментаторът бе споменал — Кенди Спотс, Невър Бенд, Ноу Робъри; после следваха Роял Тауър, Лемън Туист… не, не… Грей Пет, Девъл Ит Из… въобще не ги беше чувал… Уайлд Кард, Раджа Нур… ъ-ъ… Бонжур, Он Май Онър…
Шатогей.
Шатогей, при единадесет към едно.
Продаде шевролета за шестстотин долара на търговеца на стари коли на „Брайърклиф Роуд“. Книгите, магнетофона и колекцията от плочи донесоха още двеста и шестдесет долара от магазина за употребявани вещи. В бюрото си бе открил чекова и спестовна книжка от банката до колежа и незабавно изтегли от двете сметки всичко с изключение на двадесет долара. Това правеше още осемстотин и тридесет долара.
Най-трудната част беше обаждането вкъщи. Родителите му, разбира се, се разтревожиха от внезапната молба за „спешен“ заем, а баща му очевидно се ядоса от отказа да даде повече обяснения. Все пак успя да изкрънка двеста, а майка му изпрати четиристотин от собствените си спестявания.
Сега трябваше да заложи. Солидна сума. Обаче как? За момент си помисли да отиде до Луисвил и да заложи направо на пистата, но като се обади в пътническата агенция, му казаха това, което и подозираше — че всички места са продадени за седмици напред.
Възрастта също бе проблем. Може и да изглеждаше достатъчно голям да му сервират алкохол по баровете, но залагането на подобна сума със сигурност щеше да предизвика по-обстойно разследване. Трябваше му някой да заложи вместо него.
— Букмейкър? За какво ти е притрябвал, хлапе? — Франк Мадок, на 22, сам той „хлапе“, но в случая старши, студент трета година, бе по-възрастен, опитен светски мъж — роля, която очевидно играеше с огромно удоволствие.
— Искам да заложа.
Мадок се усмихна снизходително, запали пурета и махна за втора халба бира.
— На какво?
— На дербито на Кентъки.
— Защо по-добре не вземеш да построиш басейн до общежитието? Сигурен съм, че ще се включат доста хора. Само внимавайте да не вдигате много шум.
6
Ежегодно надбягване с коне на хиподрума „Чърчил Даунс“ в Луисвил, Кентъки, с разстояние два километра, провеждано от 1900 година досега. — Б.пр.
7
Бейзболен отбор. Първоначално „Бостън Брейвс“, в началото на 50-те отборът се мести в град Милуоки, а през 1964 е окончателно преместен в Атланта. — Б.пр.