Третокурсникът го гледаше насмешливо снизходително. Джеф се усмихна вътрешно на отработения, ако и незаслужен светски вид на младежа.
— Залогът ми е доста голям.
— Нима? И колко?
„Мануел“ бе полупразен в четвъртък следобед, никой не можеше да чуе.
— Две хиляди и триста долара.
Мадок вдигна вежди.
— Явно говорим за доста пари. Знам, че Кенди Спотс е почти сигурен победител, ама…
— Не на Кенди Спотс. На един от другите.
Франк продължаваше да се смее, когато келнерът постави нова бира на разнебитената дъбова маса.
— Мечтай си, мечтай си. Ноу Робъри не заслужава такъв риск, нито пък Невър Бенд. Не и на това състезание.
— Парите са си мои, Франк. Мислех да ти предложа подялба седемдесет на тридесет. Ако съм прав, ще излезеш на чисто, без да рискуваш нито цент.
Мадок наля и на двамата, като накланяше чашите, за да не се образува пяна.
— Знаеш ли, че мога да се накисна? Не искам да направя някоя глупост и да си проваля следването. Хлапе като теб с всичките тези пари… откъде да знам дали няма да отидеш да се разпищиш пред декана Уърд, ако загубиш?
Джеф сви рамене.
— Предполагам, че това просто е твоята част от риска. Обаче аз не съм такъв човек, а и нямам намерение да губя.
— Никой няма.
От джубокса се разнесе оглушителна музика — Джими Соул, „Ако искаш да бъдеш щастлив“. Джеф се опита да го надвика.
— Е, познаваш ли букмейкър, или не?
Мадок му отправи дълъг, любопитен поглед.
— Седемдесет на тридесет казваш?
— Точно така.
Третокурсникът поклати глава и въздъхна примирено.
— Носиш ли парите?
В неделя следобед барът на „Норт Друид Хилс Роуд“ бе претъпкан. Когато Джеф влезе, по телевизията вървяха рекламите преди началото на състезанието — „Уилкинсън Суорд“ тръбяха за новия си продукт, неръждаеми ножчета за бръснене.
Беше по-нервен, отколкото очакваше. Докато го планираше, всичко изглеждаше идеално, но сега? Ако нещо се обърка? Доколкото можеше да каже, събитията от изтеклата седмица повтаряха точно миналото, което помнеше; и все пак паметта му не бе по-добра, отколкото на всеки друг, а и след двадесет и пет години как можеше да бъде сигурен, че хиляди, милиони дребни случки от 1963 не са се развили по-различно от първия път? Вече бе забелязал няколко дреболии, които му се виждаха леко извън рамките, а и, разбира се, съществуваше драстична разлика при собствените му постъпки. Какво пречеше и изходът от надбягването да е различен?
Ако това се случеше, щеше да е загубил всичко, което притежава. На всичкото отгоре не бе предал нито една от курсовите работи за средата на семестъра, излагайки оставането си в колежа на сериозна опасност. На този етап бе възможно дори да не му позволят да започне отначало. Щеше да се окаже едновременно разорен и изхвърлен от училище.
С Виетнам на хоризонта.
— Хей, Чарли — провикна се някакъв мъж, — налей по още едно двойно на всички, преди да са тръгнали!
Последва хор от наздравици и смях. Един от приятелите на мъжа се обади:
— Не ги ли харчиш малко предварително?
— В кърпа са ми, човече — отвърна щедрият чичо, — направо са ми в кърпа!
Конете на екрана влязоха в боксовете — неспокойни, раздразнени от затвореното пространство, нетърпеливи да се впуснат в бяг, така както бяха научени.
— Сега вече, Джимбо, всичко може да се случи. Ей това им е хубавото на конните надбягвания.
Барманът раздаваше двойните, поръчани от мъжа. Преди Джеф да успее да си вдигне чашата, конете изхвърчаха от боксовете. Невър Бенд полетя като зареден с електричество, Ноу Робъри беше точно до него. На първия завой Кенди Спотс, с хладнокръвния Уили Шумейкър на гърба си, бе само на три дължини след водача.
Шатогей бе шести, на десет дължини. До края оставаше километър и половина.
Джеф отпи, почти се задави от чистото уиски.
Водачите прелетяха покрай знака за километър. Шатогей не бе напреднал и сантиметър.
Може би по-скромно училище, помисли Джеф. Даже и да го изгонеха от „Емъри“, сигурно все щеше да се намери колеж да го приеме. Можеше да работи на половин ден в някоя комерсиална радиостанция. Натрупаният опит не съществуваше на хартия, но щеше да му е от голяма полза на практика.
Тълпата в бара крещеше срещу екрана, като че ли конете и жокеите, отдалечени на шестстотин километра, можеха да чуят. Шатогей бе мръднал малко напред преди последния завой, но надбягването бе предрешено — и се бе оказало надбягване между три коня, точно както гласяха прогнозите.