Шумейкър взе завоя косо откъм оградата, после върна Кенди Спотс в средата на пистата. Шатогей бе четвърти, на три дължини, но както се развиваше състезанието пред него, надали…
На знака за четиристотин метра до финала Ноу Робъри като че изведнъж се умори и сякаш загуби желание за финалната схватка. Той изостана, оставяйки Невър Бенд и Кенди Спотс да се борят на финалната права, но изглежда, че и Шумейкър не получаваше от дорестия калифорнийски жребец финалния спринт, който би искал.
Шатогей размина доскорошния водач и се отправи сигурно и неумолимо към Невър Бенд.
В бара сякаш се извършваше революция. Само Джеф седеше мълчалив и неподвижен и не усещаше почти замръзналата си ръка, стиснала ледената чаша.
Шатогей спечели надбягването с дължина и малко пред Невър Бенд. Кенди Спотс едва задържа третото място. Ноу Робъри се мотаеше някъде отзад, пети или шести, напълно изтощен.
Това беше то. Джеф бе спечелил.
Мъжете в бара разискваха гръмко и гневно току-що приключилото надбягване, като основната част от гнева им бе насочена към тактиката на Уили Шумейкър в последната половин миля. Джеф не чуваше нито дума. Седеше и чакаше цифрите да се появят на таблото.
Залозите за Шатогей се изплащаха 20,8:1. Джеф инстинктивно посегна към часовника си „Касио“ с вграден калкулатор и се изсмя, когато си даде сметка колко време има още, докато бъде изобретено подобно нещо. Така че грабна салфетка от бара и надраска цифрите с писалката си.
Половината от 2 300 по 20,8, минус тридесетте процента на Франк Мадок… Джеф бе спечелил почти седемнадесет хиляди долара.
И което бе по-важно, надбягването бе свършило точно както го помнеше.
Беше на осемнадесет години и знаеше всичко, което щеше да се случи със света през следващите две десетилетия.
4.
Джеф обръщаше картите една по една върху тъмнозеления юрган на хотел „Холидей Ин“. Пръстите му ги вадеха от отъняващата колода с възможно най-голяма бързина, а срещу него Франк напяваше унесено новонаучената молитва:
— Плюс четири, плюс четири, плюс пет, плюс четири, плюс три, плюс три, плюс три, плюс четири, плюс три, плюс четири, плюс пет — стоп! Горната карта е асо.
Джеф бавно обърна картата — асо каро. Двамата се ухилиха.
— Майка му стара! — изкикоти се Франк, удари силно по юргана и картите се разхвърчаха. — Голям отбор сме, човече, нямаме грешка!
— Искаш ли бира?
— Давай!
Джеф си разкръстоса краката, прекоси стаята и спря до хладилния шкаф върху масата. Бяха на първия етаж и докато отваряше две бутилки „Куърс“, Джеф се загледа с възхищение в новия сив „Студебейкър Аванти“, паркиран до бордюра, проблясващ под лампите на паркинга.
През целия път от Атланта колата бе привличала любопитни погледи и коментари и вероятно щеше да бъде така и до Лас Вегас. Джеф се чувстваше напълно удобно в нея, футуристичният дизайн и уреди по таблото му вдъхваха увереност. Удълженият нос на машината, смъкнатата задна част щяха да изглеждат привлекателно артистични през 1988 година и всъщност Джеф май си спомняше, че някаква независима компания бе продължила да произвежда ограничени серии „Аванти“ и през осемдесетте. За него, заключен тук в 1963, колата бе нещо като спътник във времето, плюшено убежище от собствената му епоха. Каквато и носталгия да изпитваше по шевролета, тази кола предизвикваше дори още по-силна, обратно насочена носталгия.
— Ей, какво стана с пиячката?
— Идва.
Подаде студената бира на Франк и отпи дълга глътка от своята. Тръгнаха веднага след дипломирането на Франк, в края на май. Самият Джеф отдавна бе спрял да посещава часовете, беше скъсан на всичките си изпити, но въобще не му пукаше. Франк поиска да тръгнат на юг и да спрат за няколко дни в Ню Орлиънс да празнуват, но Джеф настоя за по-пряк маршрут, през Бирмингам, Мемфис и Литъл Рок. Покрай тези градове на всеки стотина километра лежаха наскоро построените отрязъци от новата междущатска магистрала със скоростно ограничение между 120–140 км/ч и Джеф се възползваше от липсата на движение и широките гладки ленти, за да натисне педала на авантито почти до максимума от 280 км/ч.
Потискащата обърканост, която бе изпитал след злополучната вечер с Джуди Гордън, до голяма степен бе отнесена от еуфорията около печалбата от дербито. Не се бе срещал с нея повече освен случайно из колежа. Освен това бе престанал да се измъчва с възможни обяснения на положението, в което бе изпаднал, освен понякога, когато внезапно се събудеше на зазоряване и обърканият му мозък безуспешно се опитваше да намери невъзможни отговори. Каквато и да бе истината, сега поне бе сигурен, че познанието му за бъдещето не е просто фантазия.