Досега успяваше да отклонява въпросите на Франк за това какво го е подтикнало към невероятния залог. Мадок бе решил, че Джеф е непризнат гений със собствени, тайни методи. Убеждението му се затвърди съвсем, когато Джеф отказа да заложи на следващото надбягване — Прийкнес Стейкс8 — две седмици след дербито. Сигурен бе, че Шатогей спечели две от трите надбягвания за Тройната корона9 тази година, но не помнеше кое точно бе загубил; и така, въпреки протестите на Франк, той настоя да не участват в залаганията за Прийкнес. Кенди Спотс спечели с три и половина дължини. Сега Джеф не само бе сигурен в победата на своя кон в предстоящото надбягване — Белмонт Стейкс10, — но триумфалното завръщане на Кенди Спотс отново вдигна залозите за съперника му.
Залагането придаваше нов смисъл на живота му, помагаше му да се откъсне от блатото на безнадеждността, от метафизичните философски мъдрувания, които все не носеха отговори за това, което му се случваше. Не бе полудял, но още месец размисли върху това неизвестно, което нямаше и как да стане известно, щеше със сигурност да го докара дотам. Залагането бе нещо ясно зададено, праволинейно — печалба или загуба, дебит или кредит, вярно или грешно. Точка. Никаква двойственост, никакви вторични въпроси; особено пък когато знаеш резултата предварително.
Франк събра тестето, направи няколко розетки.
— Ей, хайде да направим едно с две тестета!
— Добре, става. — Джеф примъкна стол до леглото, взе картите, размеси ги и започна да раздава.
— Плюс едно, плюс едно, нула, минус едно, минус две, минус две, минус три, минус две…
Джеф се заслуша доволен в познатия припев, отброяването на асата и десетките при раздаването. Франк хищно запаметяваше таблици и схеми от току-що излязлата книга „Как да победим крупието“, компютърно изследване на стратегиите за залагане в блекджек. Джеф бе чел колко добре всъщност работеше методът за броене на картите. Към средата на седемдесетте казината бяха започнали да гонят играчи, които използваха такива техники. Но в тази епоха все още крупиетата и шефовете им приветстваха всякакви системи, считайки такива играчи за лесна плячка. Франк щеше да се справи чудесно и да спечели всичко възможно, пък и ако се отдадеше на тръпката на собствените си триумфи по масите за 21, може би вниманието му щеше донякъде да се отклони от невероятната печалба, която Джеф смяташе да реализира в Белмонт.
— … минус едно, нула, плюс едно, стоп! Следващата е десетка.
Джеф обърна вале пика и двамата плеснаха ръце. Франк гаврътна останалата бира и остави бутилката на масичката при още дузина празни бутилки.
— Ей — сети се той, — в едно от тия автокина, дето ги минахме на влизане, дават „Д-р Не“, какво ще кажеш да се завъртим?
— Господи, Франк, колко пъти го гледа вече тоя филм?
— Три-четири. Става все по-добър.
— Стигат толкова. Вече ми се драйфа от Джеймс Бонд.
Франк го погледна объркано.
— Вече ти се какво?
— Няма значение. Не ми се ходи. Ти вземи колата, ключовете са на телевизора.
— Какво става, да не скърбиш за папата11? Не знаех, че си католик.
Джеф се засмя и се протегна за обувките си.
— О, добре де, добре. Поне не е Роджър Мур.
— Кой, за бога, е Роджър Мур?
— Един ден ще бъде суперзвезда.
Франк поклати глава и се намръщи.
— За какво говорим — за папата, за Джеймс Бонд или за какво? Да ти кажа честно, човече, понякога наистина не знам какви на майната си ги дрънкаш.
— Нито пък аз, Франк, нито пък аз. Хайде, давай да вървим на кино. Малко бягство от реалността, точно това ни трябва.
Целия следващ ден пътуваха към Лас Вегас, като се сменяха на кормилото. Джеф никога не бе идвал в Невада, но окъпаният в неонова светлина град му се стори по-празен, по-малко разточителен и крещящ, отколкото го помнеше от филмите и телевизионните програми през осемдесетте. После си даде сметка, че това тук бе Вегас отпреди Хауърд Хюс, преди парите на „Хилтън“ и „Метро Голдуин Майер“ да построят масивните, „почтени“ казино-хотели. Тези, които сега се редяха покрай донейде сюрреалистичната отсечка на щатската магистрала „Невада 604“, бяха ниски, колоритни останки от следвоенната гангстерска епоха — „Дюнс“, „Тропикана“, „Сандс“. Вегас на „Клана“12, изваден направо от стари, веселяшки филми с музика в ритъма на джайв и щракане на пръсти. В горещия сух въздух все още се усещаше предизвикателен мирис на зло.
8
Състезание, провеждано от 1900 година на хиподрума „Пимлико“ в Балтимор, Мериленд с дължина 1900 метра. — Б.пр.
9
Тройната корона печели конят победил и в трите надбягвания — дербито на Кентъки, Прийкнес Стейкс и Белмонт Стейкс в една календарна година. — Б.пр.
10
Състезание, провеждано от 1900 година на хиподрума Белмонт парк в Ню Йорк, с дължина 2500 метра. — Б.пр.
11
Става въпрос за Анджело Джузепе Ронкали (1881–1963), папа в периода 1958–1963 под името Йоан XXIII. — Б.пр.
12
Кланът (Rat Pack) — група приятели на певците и артистите Сами Дейвис Джуниър и Франк Синатра, сред които Дийн Мартин. Шърли Маклейн и Тони Къртис. — Б.пр.