Шарла прехапа долната си устна и погледна замислено към Джеф.
— Ти наистина каза, че знаеш как ще свърши.
Разговорът вземаше неприятен обрат.
— Хей — насили се той да се засмее, — следващия път сигурно ще загубя всичко.
Франк изведнъж се усмихна, любопитството го бе напуснало.
— С това досие, хлапе, ще те следвам където кажеш. Кога забиваме пак? Да имаш някое ново предчувствие?
— Аха. Предчувствам, че съквартирантката на Шарла ще се обади, че е болна и четиримата ще празнуваме здраво тази вечер. Точно сега залагам на това.
Франк се разсмя и се запъти към бара за бутилка шампанско. Шарла изтича да звънне на приятелката си. Джеф се отпусна пак на дюшека, бесен на себе си, че си бе развързал езика, и същевременно се чудеше как ще съобщи на Франк, че партньорството им е приключено, поне за лятото.
Във всеки случай нямаше да си признае, че не могат да залагат на повече надбягвания това лято, защото той не може да си спомни кой ги е спечелил.
Джеф намаза кроасана с тънък слой мармалад, отхапа хрупкавото крайче. От балкона над авеню „Фош“ се виждаха Триумфалната арка и Булонският лес. И до двете места се стигаше бързо пеш.
Шарла му се усмихна през масата, застлана с бяла ленена покривка. Взе голяма ягода от чинията пред себе си, натопи я в сметана и в пудра захар и засмука сочния плод. Очите й не се откъсваха от очите на Джеф, устните й галеха ягодата.
Той остави броя на, „Интърнешънъл Хералд Трибюн“ и се загледа в импровизираното изпълнение с ягодата. Новините така или иначе бяха потискащо познати — Кенеди бе произнесъл речта си „Ich Bin Ein Berliner“13 в един град източно оттук, а във Виетнам будистки монаси се самопринасяха в жертва по улиците в знак на протест към режима на Дием14.
Шарла повторно натопи ягодата в сметана, задържа я над отворената си уста, ближейки я леко с върха на езика. Коприненият й халат прозираше на сутрешната светлина и Джеф виждаше как зърната на гърдите й се втвърдяват от допира до фината материя.
Двустайният апартамент в парижкия квартал „Ньой“ бе нает за цялото лято. Напускаха града само за кратки еднодневни екскурзии до Версай или Фонтенбло. Шарла идваше в Европа за пръв път, а Джеф искаше да усети Париж по различен начин — не като онази трескава туристическа обиколка, която бяха предприели с Линда. Определено бе успял — зрялата чувственост на Шарла подхождаше идеално на романтичната атмосфера на града. През ясните дни обикаляха малките улички или големите булеварди, ако някое кафене или бистро привлечеше погледа им, спираха да хапнат, а когато валеше — както често се случваше през онова лято, — оставаха в апартамента и си устройваха дълги, огнени празници на плътта, а мъгливият, необичаен за сезона хлад отвън бе идеален декор за страстта им. Лъскавата черна коса на Шарла обгръщаше страховете му като наметало, неразрешените противоречия в душата му се губеха в извивките на ароматното й, гъвкаво тяло.
Със закачливо пламъче в очите Шарла погълна сочната ягода. Няколко червени капчици сок обагриха долната й устна и тя ги изтри бавно с пръст.
— Искам довечера да отидем да танцуваме — обяви тя. — Искам да си облека новата черна рокля без нищо отдолу и да танцувам с теб.
Погледът на Джеф пробяга по очертанията на тялото й под белия копринен халат.
— Без нищо?
— Може би само чифт чорапи. — Гласът й бе нисък. — И ще танцуваме, както ме научи.
Той се усмихна, прокара пръст по голото й бедро. Преди три седмици бяха отишли да танцуват в една от новите „дискотеки“, наскоро появили се тук, и той спонтанно я поведе по извивките на танца със свободни движения, който щеше да се появи през следващото десетилетие. Шарла схвана стила веднага, прибавяйки собствени еротични елементи. Останалите двойки, които танцуваха туист, постепенно отстъпиха назад да ги гледат. После, отначало плахо, но с все по-нарастващ ентусиазъм, те също се включиха в новия, освободен и открито еротичен танц.
Сега двамата ходеха в „Ню Джими’с“ или „Льо Слоу Клъб“ почти всяка вечер, а Шарла взе да си подбира роклите според това, доколко примамливо се увиват около тялото й, докато танцува. Джеф обичаше да я гледа, доставяше му удоволствие да наблюдава как останалите имитират жестовете й и — все по-често — дрехите й. Удивляваше го мисълта, че през тази първа нощ може би несъзнателно е променил историята на танца и е ускорил революцията в женската мода, която щеше да се състои в средата и края на шейсетте.