Шарла хвана ръката му и я поведе нагоре по бедрата си. Кроасанът и кафето изстиваха забравени на масата заедно с тайните на времето, които толкова го бяха тревожили през пролетта.
— А когато се приберем — прошепна тя, — ще оставя чорапите.
— Е? — попита Франк. — Как беше Париж?
— Наистина страхотно — отвърна Джеф, докато се настаняваше в един от големите фотьойли в Дъбовия салон на хотел „Плаза“. — Точно от каквото имах нужда. Ами ти? Как е в „Колумбия“15?
Бившият му партньор сви рамене, махна на келнера.
— Месомелачка, както и очаквах. Още ли пиеш „Джак Даниълс“?
— Стига да намеря. Французите въобще не са чували за бърбън.
Франк поръча уискито, а за себе си още един „Гленливет“. Далечни трели на цигулка долитаха откъм зимната градина над фоайето на елегантния стар нюйоркски хотел. На този идиличен музикален фон тихо прозвънваха чаши и се носеше приглушен шепот от разговори. Самите думи се губеха в тежките дебели пердета и плюшените мебели в салона.
— Не е точно кръчмата, в която си представях, че ще кисна през първата си година като студент — доволно отбеляза Франк.
— Вярно, че е крачка нагоре от „При Мо и Джо“ — съгласи се Джеф.
— Шарла с теб ли е?
— Отиде да гледа „Над пропаст“. Казах й, че ще водим делови разговор.
— Вие двамата май добре се разбирате.
— С нея се живее лесно. Забавна е.
Франк кимна, ръцете му въртяха поредната чаша, донесена от келнера.
— Сигурно не се виждаш много с онова момиче от „Емъри“, за което ми разправяше тогава?
— С Джуди ли? Не, всичко беше приключило още преди да тръгнем за Лас Вегас. Тя е хубаво момиче, сладка е, но… наивна. Много е млада.
— Не е ли с теб на години?
Джеф го изгледа остро.
— Пак ли ми играеш големия батко, Франк? Опитваш се да кажеш, че Шарла не е за мен, така ли?
— Не, не, просто… ти не преставаш да ме удивляваш, това е. Първия път, като те видях, си мислех, че си хлапе с жълто около устата и че ще има доста да учиш за конните надбягвания освен всичко останало. Обаче ти ми показа това-онова. Искам да кажа — ами, Боже, спечели толкова пари, разкарваш се напред-назад с това „Аванти“, отиваш в Европа с жена като Шарла… Понякога ми изглеждаш много по-възрастен, отколкото си.
— Мисля, че моментът е изключително подходящ да сменим темата — рязко каза Джеф.
— Слушай, нямах намерение да те обиждам. Шарла е истинска находка, завиждам ти. Просто имам чувството, че си… не знам… пораснал по-бързо от всички останали, които познавам. Не влагам никаква морална оценка. По дяволите, смятам даже, че можеш да го приемеш за комплимент. Просто ми е странно, това е.
Напрежението у Джеф поспадна, той се облегна назад с чашата си.
— Предполагам, че апетитът ми за живот е по-изострен. Искам да направя много неща, и то бързо.
— Е, при всички случаи направи страшен старт. Толкова по-добре за теб. Надявам се, че и всичко занапред ще се развива толкова успешно, колкото и досега.
— Благодаря. Ще пия за това. — Двамата вдигнаха чаши и мълчаливо се разбраха да не обръщат внимание на напрегнатия момент отпреди малко.
— Спомена, че си казал на Шарла, че ще водим делови разговор.
— Точно така.
Франк отпи глътка уиски.
— И ще водим ли?
— Зависи — сви рамене Джеф.
— От какво?
— Дали ще те заинтересува предложението ми.
— След това, което направи това лято? Смяташ, че няма да се вслушам във всяко смахнато предложение, което направиш?
— Това може да ти прозвучи по-смахнато, отколкото си представяш.
— Опитай.
— Световните серии.16 След две седмици.
Франк вдигна вежди:
— Като те познавам, сигурно ще заложиш на „Доджърс“.
Джеф направи пауза.
— Точно така.
— Ей, дай да говорим сериозно. На дербито и в Белмонт уцели десетката, обаче хайде стига! Мантъл и Марис се върнаха и първите два мача са в Ню Йорк. Няма начин. Просто забрави!
Джеф се наведе към него и заговори меко, но настоятелно:
— Чуй ме как ще стане: печелят първите четири мача17. Подред.
Франк го изгледа особено.
16
Бейзболни мачове, провеждащи се между шампионите от двете лиги в САЩ — Американска и Национална — за определяне на световния шампион. — Б.пр.