— Ти наистина си луд.
— Не, ще видиш, че така ще стане. Едно, две, три, четири. Ще се уредим за цял живот.
— Или ще се върнем да пиянстваме обратно в „При Мо и Джо“, искаш да кажеш.
Джеф гаврътна остатъка от питието си, облегна се назад и поклати глава. Франк продължаваше да се взира в него, сякаш търсеше източника на лудостта му.
— Може би малък залог — съгласи се накрая. — Няколко хиляди, пет да кажем, ако толкова си държиш на предчувствието.
— Всичко — заяви Джеф.
Франк запали цигара, без да снема поглед от него.
— Какво ти става все пак? Решил си да се провалиш или що? Късметът си има граници, нали знаеш?
— Не греша, Франк. Аз ще заложа всичко, което имам, и ти предлагам същата сделка като преди. Мои пари, ти залагаш и делим тридесет на седемдесет. Ако не искаш да рискуваш, недей.
— Знаеш ли за какъв залог говорим?
— Не точно. Ти знаеш ли?
— Е, и аз не го знам точно, но ще е идиотски, защото само идиот може да направи такъв залог.
— Защо не се обадиш да разбереш как стоят нещата?
— Може, просто от любопитство.
— Давай. Аз ще те чакам тука и ще поръчам още по едно. Нали запомни — не просто победа, а първите четири подред.
Франк се върна след по-малко от десет минути.
— Букмейкърът ми се изсмя. — Той протегна ръка към поредното уиски. — Направо ми се изсмя по телефона.
— Е, и какъв е залогът? — спокойно попита Джеф.
Джеф изля половината от питието в гърлото си.
— Сто към едно.
— Ще заложиш ли вместо мен?
— Ама ти май наистина ще го направиш, а? Все си мислех, че само се майтапиш.
— Напротив, дяволски сериозен съм — осведоми го Джеф.
— И откъде, за бога, идва проклетата ти самоувереност? Какво толкова знаеш, което не е известно на никой друг в света?
Джеф премигна, но успя да запази гласа си спокоен:
— Това не мога да ти кажа. Знай само, че думите ми не са просто празни приказки. Абсолютно съм сигурен в тях.
— Звучи ми доста подозрително, сякаш…
— Заклевам се, че в цялата работа няма нищо незаконно. Нали знаеш, че в наши дни е невъзможно да се уговорят Световните серии. А дори и да бе възможно, от къде на къде точно аз щях да знам?
— Като те слуша човек, може да си помисли, че знаеш доста нещо.
— Знам само, че на това залагане не можем да загубим. По никакъв начин.
Франк го изгледа настойчиво, изля в гърлото си останалата част от уискито и махна за ново.
— Е, какво пък, мамка му — измърмори той. — Преди да те срещна миналия април, възнамерявах да изкарам тази година само на стипендията.
— Искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че май ще се съглася на това идиотско предложение. Не ме питай защо го правя. И без това имам предчувствието, че още след първия мач ще се гръмна. Имам обаче едно условие.
— Казвай.
— Да ги нямаме вече такива седемдесет на тридесет и целия залог от теб. И двамата поемаме еднакъв риск и хвърляме всичко, което ни остана от Вегас. Ще сложим и онова, дето го обрах от масите. А каквото спечелим, го делим на половина. Става ли?
— Става.
Дойде онзи октомври на Куфакс и Драйсдейл18.
Джеф заведе Шарла на стадион „Янки“ за първите два мача, но Франк така и не събра сили дори да седне пред телевизора.
В първия мач питчър бе Куфакс и „Доджърс“ го спечелиха с 5:2. На другия ден мястото му зае Джони Подърс и с помощта на ветерана Рон Пераноски позволи на янките само един хоум-ран, докато „Доджърс“ направиха четири от десет удара.
Третият мач, игран в Лос Анджелис, бе класика с Драйсдейл в главната роля. Резултат 1:0, постигнат от Големия Дон, който изваждаше янките от игра един след друг. В шест от деветте ининга на Драйсдейл му се наложи да играе само срещу минимума от три батъра.
Четвъртият мач бе доста завързан. Дори и Джеф, който го наблюдава на цветния телевизор в „Пиер“ в Ню Йорк, се поизпоти. Уайти Форд, питчърът на янките, отново мереше сили с Куфакс и този път двамата бяха жадни за кръв. Мики Мантъл и Франк Хауърд от „Доджърс“ направиха хоум-ран и доведоха резултата до 1:1 в края на седмия ининг. И тогава Джо Пепитън сбърка при едно хвърляне от колегата му на трета база Клийт Бойър, което даде възможност на Джим Джилиън от „Доджърс“ да се добере до въпросната база. Сега дойде ред на Уили Дейвис от янките и Джилиън успя да отбележи решителната точка, докато топката летеше през центъра.