И така „Доджърс“ разбиха янките в Световните серии и това се случваше на нюйоркски клуб за пръв път от 1922 година насам, когато подобна съдба бе сполетяла „Джайънтс“. Финалът си остана едно от най-големите разочарования в историята на бейзбола и дори и Джеф по-скоро би забравил малкото си име, отколкото подобно събитие.
С помощта на Джеф Франк бе разпределил залога им от 122 000 долара между двадесет и трима букмейкъри в шест града и единадесет различни казина в Лас Вегас, Рино и Сан Хуан.
Общата им печалба възлизаше на повече от дванадесет милиона долара.
5.
Това беше краят на залаганията и двамата го знаеха. Славата им с Франк се носеше навсякъде из страната и нито един букмейкър или казино нямаше да приеме приличен залог от тях.
И все пак имаше още на какво да се залага макар и при по-други правила.
— … там съм настанил счетоводството, а юристите ще бъдат от другата страна на фоайето. Сега слизаме надолу…
На Франк очевидно му бе приятно да развежда Джеф из не напълно оборудваните офиси на петдесетия етаж на небостъргача „Сийграм“. Той лично бе избрал мястото, с одобрението на Джеф, разбира се, и се бе нагърбил с цялата организация, като се започне с учредяването на корпорацията им, наречена „Бъдеще“, и се стигне чак до наемането на секретарки и деловодители.
Франк бе зарязал правото и по мълчаливо споразумение с Джеф щеше да се занимава с ежедневната оперативна работа, докато съдружникът му взема важните решения от рода на: къде да се инвестира и в каква посока да се движи фирмата. Франк вече не подлагаше на съмнение препоръките на Джеф. И все пак след удара със Световните серии отношенията им охладняха. Те рядко излизаха заедно в свободното си време, но Джеф знаеше, че приятелят му пие повече от всякога. Първоначалното любопитство на Франк бе изместено от все по-нарастващия му страх какво точно знае Джеф и как го научава. На този въпрос обаче бе сложена точка.
— … минаваме през приемната. Само да знаеш какво парче ще седи зад това бюро след по-малко от две седмици… И… ето че пристигнахме!
Кабинетът бе обширен и едновременно с това уютен, впечатляващ, но без да създава комплекси. Стол с черна тапицерия очакваше притежателя си зад голямо дъбово бюро с овална форма. Срещу него бяха разположени добре заредено с напитки барче и телевизор, умело прикрит в остъклен шкаф. Двата прозореца, заместващи стените, предлагаха изглед към река Хъдсън и небостъргачите на Манхатън. Имаше и няколко саксии с избуяли цветя, които радваха очите, докато картините на Полък19 сякаш служеха за доказателство, че и човекът е в състояние да твори красота. Малко изненадваща, но чудесно вписваща се в обстановката, бе снимката на състезателен кон, окичен с цветя, намерила място на една от стените. Тя изобразяваше Шатогей веднага след победата му в дербито на Кентъки.
— Всичко това е твое, приятелю — усмихна се Франк Джеф се трогна от жеста му.
— Франк, направо е фантастично!
— Разбира се, можем веднага да сменим всичко, което не ти харесва. Дизайнерът знае, че сегашната му работа е само предложение, което ти трябва да одобриш. В крайна сметка това ще е твоето работно място, нали така.
— Всичко си е точно на мястото. Направо съм поразен. И не се опитвай да ме баламосваш, че дизайнерът се е сетил да сложи снимката на Шатогей.
— Не — призна си Франк, — аз го предложих. Помислих си, че ще ти действа стимулиращо.
— Направо ще ме вдъхнови.
— На това разчитам — засмя се Франк. — Божичко, само като се сетя колко бързо стана всичко, колко… Така де, знаеш какво имам предвид.
Поривът на момчешко оживление изчезна също така внезапно, както се бе и появил. Цялата тази история състаряваше Франк — незададените и неразрешими въпроси, изскочилият изневиделица необясним успех… Всичко това му идваше в повече и той не успяваше да го преглътне.
— Та така — заключи Франк и извърна поглед към празната приемна. — Днес имам още една камара задачи. Поръчах няколко нови сметачни машини от „Монро“, които трябваше да пристигнат още преди два дни. Така че, ако искаш да се поогледаш наоколо, да свикнеш с мястото…
— Не се тревожи, Франк, върши си работата. Ще ми бъде приятно да поседя тук и да помисля. И благодаря още веднъж. Направо си страхотен!
Двамата се здрависаха, потупаха се приятелски по раменете и Франк закрачи през пустата приемна и през почти празните още стаи. Джеф се отпусна в прегръдката на тапицирания стол зад масивното бюро.