Всичко бе станало толкова лесно, по-лесно дори отколкото самият той си го бе представял. Надбягванията, мачовете от световните серии, повторени ининг по ининг… И благодарение на солидния капитал, натрупан от тези сигурни залози, пред него се откриваха почти неограничени възможности, които можеше да оползотвори със същата и даже с още по-голяма лекота.
Вече бе започнал да изучава цените на фондовата борса, да систематизира знанията си за бъдещето и през тази призма да преценява сегашното състояние на пазара. Не можеше да си спомни с точност всеки възход и спад на икономиката през всичките тези години, но със сигурност разполагаше с достатъчно информация, позволяваща му да не взема под внимание незначителните сътресения.
Някои инвестиции бяха очевидни: „Ай Би Ем“, „Ксерокс“, „Полароид“. Други изискваха по-внимателна преценка на започналите или предстоящи промени в обществото и компаниите, които щяха да се възползват от тях. Джеф знаеше, че годините до края на десетилетието щяха да преминат под знака на възхода, което означаваше огромни тълпи от пътуващи американци — по работа или на почивка. С други думи, корпорация „Бъдеще“ щеше да инвестира солидно в акции на хотели и авиокомпании. По същите причини „Боинг“ бе отлична инвестиция, макар че широко прокламираният проект за строителство на свръхзвукови самолети скоро щеше да бъде прекратен. И все пак „Боинг“ 727 и 747 щяха да са най-продаваните самолети през следващите двадесет и пет години. На други въздухоплавателни компании също предстояха успехи и провали. Джеф бе сигурен, че едно внимателно проучване ще освежи паметта му за имената на фирмите, сдобили се с най-примамливите договори за програмата „Аполо“, и особено за онази, домогнала се до правото да строи флотилията от космически совалки.
Той се загледа надолу към реката, чиито води вряха от кораби. Както бе забелязал още първия ден, имаше доста време до японското автонашествие, а от друга страна, любовният роман на американците с големите коли бе преминал горещата си точка. Така че нямаше да е зле да вложи милион, милион и нещо в „Крайслер“, „Дженерал Мотърс“ и „Форд“. „Ар Си Ей“ също не звучеше зле като потенциална краткосрочна инвестиция, тъй като бъдещето принадлежеше на цветната телевизия, а от друга страна, щеше да изтече още много вода преди „Сони“ да нанесе опустошителния си удар на пазара.
Джеф затвори очи, замаян от необятните възможности. Някогашният хроничен ежемесечен недостиг на пари, неудовлетворението да работи за жълти стотинки, като в замяна поема големи отговорности, принадлежаха не само на миналото, но и на едно бъдеще, което никога нямаше да настъпи. И в крайна сметка на кого му пукаше какво всъщност става. Той отново бе млад, здрав, а скоро щеше да е и несравнимо по-богат отсега. Не изпитваше никакво желание да променя статуквото или дори да го поставя под съмнение. Още по-малко му се искаше да се връща към онази друга, изживяна или може би само измислена реалност. Сега можеше да има всичко, за което някога бе мечтал, заедно с времето и силите да му се наслади докрай.
— „… дали кандидатът на републиканците е Голдуотър или Рокфелер. Скандалът «Бейкър» надали ще окаже някакво сериозно влияние на президентската заявка за втори мандат, въпреки че е възможно по високите етажи на Белия дом да се зароди брожение против Джонсън20, ако разследването вземе неприятен обрат. В момента за администрацията на Кенеди е по-важно…“
— Защо не гледаме нещо друго? — изпъшка Шарла. — Въобще не мога да разбера какво толкова намираш в тази политика. До следващите избори има още цяла година.
Джеф й подари утешителна полуусмивка, но не си даде труд да отговори.
— „… да се приемат законите за намаляване на данъците и за гражданските права. Ако не бъдат одобрени преди двадесети декември, когато Конгресът излиза във ваканция, двата закона ще срещнат още по-ожесточена съпротива през пролетта в сената. Така Кенеди ще бъде принуден да започне кампанията си в условията на ожесточени законодателни битки вместо озарен от желания ореол на двоен победител.“
Шарла се изправи от дивана, на който допреди миг се бе сгушила, и безшумно се насочи към стълбите за втория етаж на къщата на Източна седемдесет и трета улица.
— Ще те чакам в леглото — осведоми го през рамо тя. Прозрачната й нощница с цвят на праскова не прикриваше нищо. — Искам да кажа, ако все още се интересуваш от това.
20
Линдън Джонсън (1908–1973) — вицепрезидент на Кенеди, а след убийството му и президент (1963–1969) на САЩ. — Б.пр.