Трябваше по някакъв начин да стори нещо.
Джеф кацна в Далас на петнадесети и влезе в първата телефонна кабина, изпречила се на пътя му. Отгърна телефонния указател на буквата „О“ и пръстът му зашари по страницата. Ето го — име като всички останали, макар че за него буквите сякаш пламтяха върху хартията.
Осуалд, Лий Х. . . . . . 1026 С. Бекли . . . . . . 555–4821
Джеф си преписа адреса и нае невзрачен син плимут от „Авис“. Момичето, което го обслужи, му обясни как да стигне до квартала, който го интересуваше.
Премина покрай белосаната къща в Оук Клиф точно шест пъти. Представяше си как се приближава до вратата, натиска звънеца и заговаря младата рускиня Марина, която щеше да му отвори. И какво точно възнамеряваше да й каже? „Съпругът ви ще убие президента. Трябва да го спрете“? Ами ако самият убиец се приближеше до вратата? Тогава какво?
Джеф отново премина покрай обикновената на пръв поглед къщичка, замислен за обитателя й, за човека, който се таеше вътре и кроеше как да разруши хармонията в света.
В крайна сметка напусна квартала, без да спира никъде. От „Кей Март“24 във Форт Уърт купи евтина преносима пишеща машина, наръч листи и чифт ръкавици. Когато се прибра в стаята си в „Холидей Ин“, разположен до източната магистрала до летището, надяна ръкавиците, взе един лист и започна да съчинява писмо, от което направо му се догади.
До Президента Джон Ф. Кенеди Белия дом
Пенсилвания авеню 1600 Вашингтон, окръг Колумбия
Кенеди,
Ти си този, който предизвика враждата с председателя Фидел Кастро и свободния кубински народ. Ти си потисник и враг на всички свободни хора в Латинска Америка и целия свят.
Ако дойдеш в Далас, ще те убия. Ще прострелям главата ти с карабината си и с кръвта ти ще напиша СПРАВЕДЛИВОСТ за борците за свобода в Западното полукълбо.
Това не са голи заплахи. Аз съм добре въоръжен и съм готов да дам живота си, ако обстоятелствата го наложат.
Ще те убия.
VENCEREMOS!!!
Джеф прибави и адреса на Осуалд, качи се на колата и пусна писмото в пощенска кутия на две пресечки от малката къщичка, която по нищо не се отличаваше от околните. Час по-късно и шестдесет километра южно от Далас ръцете му се потяха в ръкавиците. Усети как кожата стяга дланите му, докато изхвърляше пишещата машина в някакво голямо езеро, залутано сред пустошта. Почувства се по-добре, когато най-сетне свали проклетите ръкавици и ги изхвърли през прозореца на колата близо до един забравен и от бога град с абсурдното име Гън Барел25. Усети ръцете си по-свободни и по-чисти.
Джеф прекара следващите четири дни в стаята си в „Холидей Ин“, като разговаряше единствено с камериерките и показваше нос навън само за да си купи местните вестници. На деветнадесети ноември, вторник, „Далас Хералд“ публикува на пета страница материала, който очакваше: Лий Харви Осуалд бе арестуван от тайните служби за заплахи, отправени към президента. Щяха да го задържат без право на пускане под гаранция до приключване на еднодневното посещение на Кенеди в Тексас, насрочено за края на седмицата.
В обратния самолет за Ню Йорк още същата нощ Джеф се напи порядъчно, но алкохолът нямаше принос за триумфалното чувство, изпълнило гърдите му. В главата му една през друга се рояха екзалтирани мисли и се надпреварваха да изплуват картини на един свят, в който войната във Виетнам е заменена с преговори, в който гладните са нахранени, в който расовата дискриминация е премахната без кръвопролития… свят, в който Джон Кенеди и обнадеждаващият дух на хуманизма не умират, а разцъфва и се размножава по целия свят.
Докато самолетът му кацаше, светлините на Манхатън се сториха на Джеф като лумнали огньове, предвестници на прекрасно бъдеще, току-що създадено от него.
В петък следобед, в един и десет, секретарката влезе в кабинета му, без да чука, и остана до вратата с мокро от сълзи лице, неспособна да пророни и дума. Джеф разбра, без да пита. Почувства се като ударен изневиделица с нещо тежко в корема.