Франк също се появи и тихо осведоми младата жена, че днешният работен ден е приключил; тя, както и всички останали служители, можеше да си върви. После издърпа Джеф иззад бюрото му и двамата излязоха от сградата. Хората се щураха по Парк авеню като замаяни. Някои плачеха съвсем откровено, други се трупаха около радиоапаратите. Повечето обаче просто разсеяно слагаха крак пред крак и с вторачен в неизвестна посока поглед се придвижваха с бавна стъпка, напълно нетипична за нюйоркчани. Сякаш земетресение бе разлюляло бетонния свят на Манхатън и никой не бе сигурен в тротоара под краката си. Никой не знаеше дали улицата отново няма да се разтанцува, или дори да зейне и да погълне света. Бъдещето бе пристигнало само за няколко шокиращи секунди.
Франк и Джеф намериха свободна маса в едно притихнало кафене встрани от Медисън авеню. По телевизията показваха как президентският самолет напуска Далас с трупа на президента на борда. В съзнанието на Джеф изникна снимката, изобразяваща полагащия президентска клетва Линдън Джонсън и втрещената Джаки Кенеди редом с него. Опръсканата с кръв рокля, розите в скута.
— И какво ще стане сега? — попита Франк.
Джеф се откъсна от мракобесните си мисли.
— Какво искаш да кажеш?
— Накъде ще поеме светът? Какво ще правим всички ние отсега нататък?
Джеф повдигна рамене.
— Предполагам, че отговорът на въпросите ти в голяма степен зависи от Джонсън. И по-точно какъв президент ще излезе от него. Ти как мислиш?
Франк поклати глава.
— Ти въобще не предполагаш, Джеф. Никога не съм те виждал да предполагаш каквото и да е. Ти просто знаеш какво ще стане.
Джеф се огледа наоколо за келнер. Всички обаче бяха вперили очи в телевизионния екран, на който младият Дан Радър26 обобщаваше събитията от следобеда вече за двадесети път.
— Не разбирам за какво говориш.
— Аз също. Или поне не напълно. Но има нещо… необичайно в теб. Нещо странно. Нещо, което не ми харесва.
Джеф видя, че ръцете на съдружника му треперят. Сигурно ужасно му се пиеше.
— Франк, преживяхме ужасен ден и всички сме шокирани, малко или много.
— Не и ти. Във всеки случай не колкото мен или всички останали. Никой от офиса не ти каза какво се е случило. И все едно нямаше нужда да го правят; изглеждаше като че ли си знаел какво ни чака.
— Не ставай глупак.
На екрана се появи широкоплещест представител на полицията, който обясняваше на журналистите за повсеместното издирване, предприето из цял Тексас, за залавяне на убиеца.
— Какво си търсил в Далас миналата седмица?
Джеф предпазливо огледа съдружника си.
— А ти какво, да не би да си проверявал в авиокомпанията къде съм ходил?
— Да, проверих, и какво прави там?
— Проучвах сделки за компанията. Пазарът продължава да се разраства независимо от това, което стана днес.
— Може пък тенденцията да се промени.
— Не ми се вярва.
— Не ти се вярва, а? И защо така?
— Просто имам такова чувство.
— Бая парички натрупа с тези твои „чувства“.
— Можем да постигнем още много.
Франк въздъхна и прокара ръка през преждевременно отънялата си коса.
— Не. Без мен. Стига ми толкова. Махам се.
— Божичко, та ние едва сега започваме!
— Дори и за миг не се съмнявам, че ти ще направиш чудеса, Джеф. Що се отнася до мен, нещата започнаха да стават прекалено странни за вкуса ми. Просто не ми е приятно да продължаваме да работим заедно.
— Исусе Христе, нали не си си помислил, че имам нещо общо с…
Франк вдигна ръка и го прекъсна.
— Такова нещо не съм казвал. И не искам да знам нищо по въпроса. Просто искам… да изляза от играта. Можеш да задържиш дела ми в дружеството като оперативен капитал и да ми се издължиш от печалбата през следващите няколко години или колкото там ти трябват. Ако искаш съвет, повери работата ми на Джим Спенсър. Той е свестен човек и знае какво върти. Освен това ще изпълнява инструкциите ти до последната запетайка.
— По дяволите, Франк, и двамата сме в кюпа. Тръгнахме заедно още от дербито, даже от „Емъри“…
— Така е и не отричам, че направихме чудеса, но за мен е време да осребря чиповете си, приятелю. Стигат ми толкова игрички.
— И какво ще правиш сега?
— Предполагам, ще завърша право, ще инвестирам малко, по традиционния начин, освен това имам достатъчно пари да ме изкарат до края на живота ми.