— Не го прави, Франк. Пропускаш най-голямата възможност в живота си.
— Дори и за миг не се съмнявам, че е така. Някой ден може и да съжалявам, но точно сега нямам друг избор. Правя го за успокоение на съвестта си. — Франк се изправи и протегна ръка. — Желая ти късмет и благодаря за всичко. Не беше никак зле.
Докато се ръкуваха, Джеф се чудеше какво е могъл да направи, за да предотврати такъв край. Може би нищо. Може би просто така беше писано.
— В понеделник ще поговоря със Спенсър — обеща Франк. — Ако, разбира се, в света все още царува мир и държавата ни не се е разпаднала.
Джеф го изгледа продължително със сериозни очи.
— Всичко ще си е на мястото.
— Добре е човек да знае такива неща. Всичко хубаво, приятелю.
Когато Франк си тръгна, Джеф се премести на бара и най-после успя да се добере до чаша с алкохол. Когато пиеше третото, Си Би Ес излъчи бюлетина си: „… арестува заподозрян във връзка с убийството на президента Кенеди. Повтарям, полицията в Далас арестува заподозрян във връзка с убийството на президента Кенеди. Според първоначалните сведения човекът е определен като скитник, който в миналото е споделял леви политически пристрастия. Името му е Нелсън Бенет. Полицията твърди, че телефонният номер, записан върху парче хартия, намерена в джоба на Бенет, принадлежи на съветското посолство в Мексико Сити. Още подробности във връзка с ареста и личността на заподозрения очаквайте веднага щом…“
Градината в къщата в източната част на града навяваше мрачни мисли в ноемврийския хлад. Тя бе замислена да се използва през лятото в един свят, от който лятото бе прогонено. Остъклената масичка и извитите хромирани тръби на столовете правеха навъсения ден още по-тягостен. Джеф загърна по-плътно пешовете на дебелото си вълнено палто и за стотен път през последните два дни си зададе въпроса какво точно се бе случило в онзи непредотвратим ден в Далас. Кой, по дяволите, бе Нелсън Бенет? Резервен наемен убиец, появил се на сцената след арестуването на Осуалд? Или просто чиста случайност, обикновен ненормалник, изтикан на преден план от сили, много по-могъщи от която и да е човешка конспирация, с единствената цел да не се наруши ходът на историята?
Нямаше начин да получи отговор на въпроса си. И така имаше толкова много необясними неща в този повторен негов живот, защо точно това да е по-лесно разгадаемо от останалите? И все пак нещо вътре го човъркаше, без да му дава мира. Беше се опитал да използва знанията си, за да премоделира битието в положителна насока, да направи далеч по-велики неща от спечелването на няколко милиона, а успя да предизвика единствено леко вълнение в реката на историята. Промени името на един убиец — нищо повече.
Джеф се зачуди какво може да означава това за неговото собствено бъдеще. Всичките му надежди да изгради наново живота си с помощта на онова, което знае… нима бяха обречени да останат единствено повърхностни промени, количествени, но не и качествени? Нима опитите му да бъде истински щастлив щяха да бъдат безцеремонно смазани, също както и намесата му в убийството на Кенеди? Отговорите и на тези въпроси оставаха вън от възможностите му. Само преди шест седмици се чувстваше като божествен повелител на човешкото знание с безгранични възможности за действие. А сега способностите му отново бяха подложени на съмнение. Усети, че го обзема вцепеняващо чувство на безпомощност, по-страшно от всичко изпитвано от онзи ужасен ден насам, когато като ученик край мостчето…
— Джеф! О, Господи, ела веднага! Убиха Бенет, показаха го по телевизията, видях го със собствените си очи!
Той кимна бавно и последва Шарла в къщата. Кадрите с убийството се въртяха отново и отново на екрана, както си и знаеше, че ще бъде. Ето го Джек Руби с гангстерската си шапка, материализирал се сякаш от нищото в коридора на далаския окръжен затвор. Ето го и пистолета и умиращия Нелсън Бенет и изкривеното му в агония брадато лице, слели се в изопачено подобие на отлично запечатаната за поколенията смърт на Лий Харви Осуалд.
Джеф знаеше, че президентът Джонсън скоро ще разпореди пълно разследване на събитията от този кървав уикенд. Щеше да бъде създадена специална комисия, оглавена от председателя на Върховния съд Ърл Уорън в грижливо търсене на отговори. Без никакъв успех. Животът щеше да продължи.
6.
След това Джеф не се занимаваше почти с нищо друго освен с правене на пари. А в това определено го биваше.