Акциите на филмови компании бяха сравнително лесна и достъпна инвестиция. В средата на шестдесетте години киносалоните се посещаваха масово. Това бе и времето на първите мултимилионни продажби на филми като „Мостът над река Куай“ и „Клеопатра“27 на телевизионните мрежи. Джеф се пазеше да инвестира в малки фирми за производство на електроника, макар добре да знаеше, че след време цената им ще нарасне неимоверно; просто не помнеше имената на печелившите. Вместо това наливаше пари в конгломерати, за които бе сигурен, че ще си възвърнат многократно инвестициите още през това десетилетие: „Литън“, „Телидайн“, „Линг-Темко-Воут“. По правило изборът му беше отличен и акциите започваха да носят печалба още от деня на купуването им; печалба, която Джеф тутакси обръщаше в нови инвестиции.
Просто трябваше да прави нещо с парите си.
Шарла хареса боксовия мач. Нарочно заложи на Литън, въпреки препоръката на Джеф да избере Касиус Клей. Що се отнася до Джеф, неговата реакция на вечерта не бе така еднозначна. Вниманието му бе насочено не толкова към ринга, колкото към публиката. Няколко от присъстващите в залата големи акули и букмейкъри го разпознаха благодарение на славата му, разнесла се в света на комара след удара със Световните серии. Един-двама от ония, които навремето се бяха бръкнали здраво, за да платят печалбата му, дори се ухилиха и го поздравиха с вдигнат палец. Макар вече да не го допускаха в обществото си, за тях той си оставаше легенда и се ползваше с цялото уважение, дължимо на звезда от неговата величина.
В известен смисъл може би точно това го притесняваше — очевидният респект, който събуждаше у комарджиите, прекалено натрапливо напомняше, че е започнал тази версия на живота си с гигантска, макар и неразгадаема измама в подземния свят на Америка. Каквито и успехи да постигнеше по-късно в обществения живот, там щеше да бъде запомнен именно с това. Поиска му се да се пъхне под горещия душ и да остане под него достатъчно дълго, за да измие от тялото си въображаемата воня на пури и мръсни пари, вървяща в пакет с образа на комарджията.
Но проблемът отчасти се криеше и в нещо друго, по-конкретно, продължаваше да си мисли Джеф, докато лимузината летеше по Колинс авеню покрай веригата вулгарни хотелски фасади на Маями Бийч. И по-точно проблемът бе в Шарла.
Тя бе паснала в публиката на боксовия мач като дялан камък и, изглежда, се чувстваше напълно уютно сред останалите префърцунени млади жени с прилепналите по телата им шикозни рокли и тонове грим. „Погледни истината в очите — каза си той и хвърли поглед към седналата до него Шарла, — тя изглежда евтина.“ Евтина, но скъпа — също като Лас Вегас или Маями Бийч. Дори и за най-непроницателния наблюдател бе повече от ясно, че Шарла е чисто и просто играчка, предназначена за чукане. Само толкова. Олицетворение на момичето, което не водиш у дома да го запознаеш с родителите. По лицето му се появи кисела гримаса при мисълта, че той бе допуснал тази грешка. На път за насам бяха спрели в Орландо. Семейството му бе поразено и доста стреснато от новината за внезапното му финансово благополучие, но дори и тази новина не успя да надделее над презрението, което демонстрираха към Шарла, на откритото им разочарование от новината, че Джеф живее с нея.
Тя се наведе и бръкна в чантичката си за пакета с цигари. Черният сатен, от който бе ушита роклята й, се нагъна и откри пред погледа му част от щедрата гръд на Шарла. Продължаваше да го възбужда. В гърдите му се надигна познатото желание да зарови лице в розовата й плът, да вдигне роклята, прикриваща изваяните й крака.
Живееше с тази жена вече повече от година и споделяше с нея всичко освен мислите и чувствата си. Мисълта му се стори някак безвкусна, а красотата на Шарла — обида за чувствата. Защо бе позволил тази история да продължи толкова дълго? Първоначалното му увлечение можеше да се извини — Шарла бе сън в съня, изкусително piece de resistance28, поднесено заедно с възкръсналата му младост. Но самото забавление бе поначало самоцелно и също толкова незряло в липсата на съдържание или смисъл, колкото и плакатите от корида, накачени по стените в колежанската му стая.
Джеф я видя как пали цигара и изгледа измамливо аристократичното й лице на фона на бледия пламък на запалката. Шарла улови погледа и предизвикателно повдигна оскубаните си вежди. Видът й обещаваше много. Джеф извърна глава към светлините на Маями, блещукащи зад спокойните и прозрачни води.
27
Печелили „Оскар“ през 1957 и 1963 съответно за най-добър филм и за операторско майсторство. — Б.пр.