Шарла прекара следващата сутрин в пазаруване из магазините по улица „Линкълн“ и когато се върна в апартамента им в „Дорал“, откри, че Джеф я чака. Остави пакетите в коридорчето и оправи грима си пред най-близкото огледало. Късото й бяло плажно костюмче откриваше прелестен тен, а сандалите на висок ток правеха загорелите й крака още по-слаби и издължени. Джеф прокара палец по ръбовете на кафявия плик, който държеше в ръка, и откри, че е само на крачка от промяна на решението си.
— Защо си се сврял вътре? — попита Шарла и протегна ръка към гърба си, за да разкопчее ефирната памучна рокличка. — Хайде, скачай в банския и да вървим да направим малко тен.
Джеф поклати глава и й махна да седне в креслото насреща му. Тя се намръщи, дръпна ципа нагоре и седна, където й бе казано.
— Какво ти става? — бе следващият й въпрос. — Защо си в такова странно настроение?
Джеф отвори уста, макар още преди часове да бе решил, че в случая думите ще са неподходящи. И без това друг път не бяха разговаряли за каквото и да е. Речта играеше незначителна роля в отношенията помежду им. Затова се разколеба и просто й подаде плика.
Шарла присви устни, пое го и го разкъса. В продължение на няколко секунди погледът й остана втренчен в шестте стегнати пачки от сто доларови банкноти.
— Колко? — попита най-сетне тя със спокоен, добре овладян глас.
— Двеста хиляди.
Шарла отново надникна в плика и измъкна самотния първокласен билет на „Панагра Еърлайнс“ за полет до Рио.
— Това е за утре сутрин — установи след кратък преглед тя. — А какво ще стане с нещата ми в Ню Йорк?
— Ще ги изпратя където пожелаеш.
Шарла кимна.
— Ще ми трябват и още някои работи, преди да тръгна.
— Вземи си каквото пожелаеш. Пиши ги на хотелската сметка.
Тя отново кимна, върна парите и билета обратно в кафявия плик и го остави на масичката до себе си. После се изправи, разкопча роклята си я остави да се свлече на пода в краката й.
— Какво пък толкова — каза тя, докато разкопчаваше сутиена си, — за двеста хиляди ти се полага поне още веднъж.
Джеф се върна в Ню Йорк сам и отново се зае с инвестициите си.
Знаеше, че през следващите няколко години полите щяха все повече да се скъсяват и да създадат огромно търсене на най-различни видове найлонови чорапи и чорапогащи. Сдоби се с тридесет хиляди акции на „Хейнс“. Цялата тази изложена на показ плът обаче не можеше да остане незабелязана и той инвестира солидно във фармацевтични предприятия за производство на противозачатъчни продукти.
Осемнадесет месеца след преместването си в небостъргача „Сийграм“ корпорация „Бъдеще“ вече имаше активи, оценявани на тридесет и седем милиона долара. Джеф върна на Франк всички дадени му в заем пари и придружи последния чек с писмо, което написа лично. Така и не получи отговор.
Разбира се, не всичко ставаше според предвижданията му. Искаше му се да придобие голяма част от акциите на „Комсат“ веднага щом компанията ги пусна на пазара, но търсенето бе толкова голямо, че се наложи продажбите да бъдат ограничени до петдесет акции на купувач. Освен това котировките на Ай Би Ем останаха на учудващо ниски нива през цялата 1965 година, макар че следващата отново тръгнаха нагоре. Акциите на веригите заведения за бърза закуска, от които Джеф избра „Денис“, „Кентъки Фрайд Чикън“ и „Макдоналдс“, преживяха голям спад през 1967, преди да скочат като полудели с близо петстотин процента само година по-късно.
През 1968 капиталът на компанията вече се изчисляваше на стотици милиони долари и Джеф одобри проект на Ай Ем Пей29 за шестдесететажна сграда на пресечката на Парк авеню и Петдесет и трета улица, в която да се помещава корпорацията му. Освен това купи значителни парцели в избрани промишлени и жилищни райони на Хюстън, Денвър, Атланта и Лос Анджелис. Компанията се сдоби с почти половината от земята, предлагана в околностите на Лос Анджелис за изграждане на новия Град на столетието, на цена петнадесет долара за квадратен метър. За себе си Джеф избра едно имение от триста акра в община Дъчес, на два часа път от Манхатън нагоре по река Хъдсън.
Излизаше с най-различни жени, спеше с някои от тях и мразеше цялото упражнение. Коктейли, вечери, пиеси, концерти, откривания на изложби… Започна да презира скования етикет на уговорените срещи, липсваше му непринудената атмосфера, непретенциозността на това просто да бъдеш с някого, да помълчиш с приятел, да се разсмееш искрено. Освен това огромната част от жените, с които излизаше, или проявяваха откровен интерес към състоянието му, или бяха прекалено безразлични към него. Имаше дори такива, които го ненавиждаха заради парите и му отказваха среща. В края на шестдесетте огромните лични богатства бяха анатема за много от младите хора и Джеф неведнъж бе каран да се чувства пряко отговорен за всички световни нещастия, като се започне от глада и се стигне до производството на напалм.