Младата русокоса жена в модерно моряшко костюмче ги поведе от главното помещение на избата към стаята за дегустация. Покрай стените се виждаха наредени в ромбовидни купчини бутилки, а сумракът се разсейваше от лампи, осветяващи фотографии на лозя и отбрани бутилки вино, продукт на „Мирасу“. Джеф и Даян се спряха до барплота от палисандрово дърво в средата на стаята и отпиха малки, почти ритуални глътки от предложеното им „Шардоне“.
Линда очевидно бе говорила напълно искрено след катастрофалната им среща на плажа преди седем години. Всичките му писма се връщаха обратно неотворени и нито един от подаръците на Джеф не бе приет. След няколко месеца безплодни опити той се отказа от идеята да установи контакт с нея, но въпреки това изпрати името й на една агенция, която пресяваше цялата преса, за да открие търсената от клиентите й информация. Точно оттам му съобщиха, че през май 1970 Линда се е омъжила за един архитект от Хюстън — вдовец с две малки деца. Джеф най-искрено й пожела щастие, но не можеше да се отърве от чувството, че е изоставен… от човек, който никога не го бе познавал. Поне така мислеше самата Линда.
И отново потърси забрава и успокоение в работата си. Последният му удар бе продажбата с огромна печалба на нефтените му находища във Венецуела и Абу Даби и светкавичната им замяна с подобни имоти в Аляска и Тексас. В добавка се сдоби и с дузина морски нефтени сонди. Разбира се, всички сделки бяха сключени точно преди да падне мечът на ОПЕК.
Жените, чиято компания Джеф търсеше, приличаха в голяма степен на Даян: привлекателни, добре обучени компаньонки, вещи и в най-големите тайни на светското държание, прекрасно възпитани и понякога енергични в леглото. Наследнички на големи състояния, принадлежащи към братството на онова, което в Америка минава за beau monde34. Жени, отлично запознати с основните правила и научили още от люлката докъде се простират правата и къде започват задълженията на състоятелните люде. Те бяха равнопоставени на Джеф във всяко едно отношение и изборът на съпруга от тяхното съсловие бе единствената разумна постъпка, която се очакваше от него. Това, че избраницата му се наричаше не другояче, а Даян, бе почти чиста случайност. Тя отговаряше на всички задължителни изисквания. Ако впоследствие чифтосването им дадеше някакъв неочакван плод, добре дошло… ако пък ли не, му оставаше утешението, че поне не се е разочаровал в очакванията си за брачен живот.
Джеф изчисти небцето си с резенче сирене и опита полусладкото „Фльори Блан“. Този път Даян не му направи компания, като вместо извинение потупа подутия си корем.
Може би все пак детето щеше да донесе някаква промяна. Кой знае.
Една пухкава рижа котка се мяташе по дъсчения под като свободен електрон и съвсем успешно наподобяваше най-гениалните финтове на О’Джей Симпсън. Плячката й — яркожълта сатенена панделка — търпеше опустошителни загуби и ако нещата продължаваха да се развиват по същия начин, скоро от нея щяха да останат само конци.
— Гретхен — извика Джеф. — Знаеш ли, че Чъмли раздира една от жълтите ти панделки?
— Няма нищо, татко — отвърна дъщеря му от един от ъглите на обширната всекидневна, близо до прозореца с изглед към Хъдсън. — Кей вече си е у дома и двете с Чъмли празнуваме събитието.
— И кога успя да се прибере? Не е ли все още в онази болница в Германия?
— О, не, татко. Казал на лекарите, че не е болен, и те веднага го пуснали да си върви у дома. Барби му изпрати билет за „Конкорд“-а и той се прибра пръв. Веднага щом влезе, Барби му приготви шест кифлички със сладко от боровинки и четири хотдога.
Джеф се изсмя на висок глас и си спечели най-унищожителния поглед, на който бяха способни ококорените очи на петгодишната му дъщеря.
— В Иран не правят хотдог — обясни Гретхен. — Нито пък кифлички с боровинково сладко.
— Сигурно е така — съгласи се Джеф със сериозно изражение. — Предполагам, че е прегладнял за американска храна.
— Разбира се, че е прегладнял. Барби знае как да го зарадва.
Котката внезапно смени посоката, повлякла парцаливата панделка в лапите си. После откри осветено от слънцето място на пода и реши, че е подходящо да полегне и да се порадва на завоеванието си. Все пак от време на време задните й лапи не издържаха и опитваха да направят панделката на още по-дребни парчета. Гретхен отново се вдълбочи в играта, залисана в света на кукленската къща. Джеф прекара повече от година в изработването и преустройването й според точните указания на дъщеря си. Миниатюрните дървета в боядисаната в зелено градина пред къщата сега бяха окичени с яркожълти панделки. През последната седмица Гретхен бе следила всички новинарски бюлетини за края на кризата със заложниците35 с интерес, какъвто повечето деца отделят единствено на анимационните филмчета в събота сутрин. В началото Джеф бе загрижен от вниманието, което дъщеря му обръщаше на събитията в Техеран, и искаше да я предпази от възможното негативно влияние на кадрите, показващи подивели тълпи с лозунги „Смърт за Америка!“ От друга страна обаче, знаеше за щастливия завършек на инцидента и реши да уважи желанието на Гретхен за възприемане на околния свят, както и да се довери на емоционалната й стабилност.
35
През ноември 1979 иранци вземат 50 заложници в посолството на САЩ в Техеран с искане емигриралият в Египет шах Мохамед Реза Пахлави да бъде екстрадиран обратно. — Б.пр.