Обичаше я до степен, в каквато по-рано не вярваше, че може да се обича. Улавяше се, че постоянно му се иска да я предпазва от всички злини и да споделя с нея цялата светлина на света. Появяването на Гретхен не донесе никаква положителна промяна в брака му с Даян, която очевидно се дразнеше от ограниченията, наложени й от детето. Но у него дъщеря му събуди неподозирана по дълбочината си обич.
Джеф я изгледа как сваля друга панделка от декоративните дръвчета в двора на къщичката си и се опитва да подразни пухкавата котка. Чъмли обаче очевидно бе изморена и не й се играеше. Тя умолително докосна с лапата си бузата на Гретхен и момичето тутакси зарови личице в меката златиста козина по корема й. Това очевидно бе върхът на удоволствието за Чъмли, чието мъркане достигна до ушите на Джеф, примесено с искрящия смях на дъщеря му.
Изкачило се високо на небето, слънцето хвърляше златисти снопове лъчи през огромните прозорци и огряваше полирания под, на който се боричкаха Гретхен и котката. Спокойствието, предлагано от дървената къща в Дъчес, бе полезно за дъщеря му. Отдалечеността й от всякакви проблеми действаше на душата, била тя млада или стара, невинна или объркана, като балсам.
Джеф се сети за съквартиранта си от колежа Мартин Бейли.
Скоро след раждането на Гретхен му се бе обадил, за да възстанови връзката, която през този живот прекъсна за толкова много години. Джеф така и не успя да повлияе на решението му за брака, който щеше да се окаже опустошителен и да доведе Мартин в първия му живот до самоубийство. Това, което направи обаче, бе да осигури на стария си съквартирант постоянна работа в „Бъдеще“ и от време на време да му дава по някой друг полезен съвет къде да инвестира. Приятелят му отново бе разведен, както и преди, и то не по-малко нещастно оттогава, но поне бе жив и в добро финансово състояние.
Напоследък мислите на Джеф рядко се връщаха към Линда или старото му съществуване. Сега вече първият живот му изглеждаше като сън. Реалността бе духовната пустота между него и Даян, щастието да бъде с дъщеря си Гретхен и смесените чувства, които му носеха неспирно нарастващите му богатство и власт. Реалността бе знанието заедно с всичко, което то му бе донесло — добро или зло.
Екранът показваше чисто органично движение: плавно преминаваща през извитите камери течност, редуване на свиване и разширяване, извършвани в идеален ритъм.
— … както сам виждате, не е блокирана нито една от камерите. И, разбира се, Холтеровата ЕКГ, която носихте в продължение на двадесет и четири часа, не показа никакви признаци на тахикардия.
— И в крайна сметка какво точно означава всичко това? — попита Джеф.
Кардиологът изключи видеото, което досега им показваше ултразвуковото изображение на сърцето на Джеф, и се усмихна.
— Означава, че сърцето ви е толкова близо до идеалното здравословно състояние, колкото би му се искало на всеки четиридесет и три годишен американец. Същото се отнася и за белите ви дробове според рентгеновите снимки и пулмонарните изследвания.
— Значи би трябвало да живея…
— Продължавайте по същия начин и ще сте столетник. Да разбирам ли, че все още посещавате гимнастическия салон?
— Три пъти седмично.
Лудостта по фитнеса, обзела хората през седемдесетте, бе донесла на Джеф доста облаги. Той не само притежаваше „Адидас“ и „Наутилус“, както и веригата зали „Холидей Хелф Спа“, но и се ползваше от услугите им вече в продължение на цяло десетилетие.