В началото на юли времето се развали за около седмица и те се качиха на влака за Южна Франция заедно с Жан-Клод, Мирей и останалата част от тайфата. Докато пристигнат в Тулон, всички вече бяха порядъчно пияни и с весели подвиквания се натовариха в две таксита, за да се доберат до Сен Тропе, разположен на около шестдесет километра по на юг.
През последните шест години малкото рибарско селце бе преживяло осезателен подем главно благодарение на Вадим и Бардо48. Те го бяха открили и провели нещо като рекламна кампания в негова полза, превръщайки го в алтернатива на по-уседналите и аристократични курорти по Лазурния бряг като Антиб и Менто. Макар и оживено, курортното градче все още не бе напъплено от задушаващите тълпи туристи, които през следващите десетилетия щяха да го превърнат в невъзможно място за живот.
Една сянка надвисна над притворените очи на Джеф и чифт гладки женски бедра го притиснаха към пясъка. Някой седеше на кръста му. Шарла? Или пък Мирей? След миг голите женски гърди погалиха гърба му с твърдите си, стегнати от прохладната морска вода зърна.
— Чика? — опита се да отгатне той и се пресегна към гърба си, за да напипа главата на момичето и да я познае по косата.
Тя обаче отдръпна главата си със смях.
— T’es fou49 — подразни го момичето и още по-силно го стисна между бедрата си. Гърдите й отново се притиснаха към гърба му, по-малки от тези на Шарла и по-налети от на Чика.
— Не може да е Мирей — заразсъждава Джеф, докато опипваше малкия й, стегнат задник. — Тази е много дебела.
Мирей не закъсня да избълва порой от френски ругатни и за да подсили ефекта, надигна ластика на изрязаните му бански и изля цяла чаша с леденостудена лимонада вътре. Той я изтърси от гърба си, превъртя се и я затисна на пясъка под себе си, докато французойката се отбраняваше, без да се престарава кой знае колко.
— Sadique50 — ухили се Мирей.
Джеф пусна едната й ръка, за да изтръска кубчетата лед от банските си, а тя побърза да сграбчи пениса му през тънкия плат.
— Виждаш ли, че ти харесва.
Прииска му се да я обладае още сега на плажа. Разпуснатата й коса, разпиляна на всички страни, блестящите на слънцето капки по гърдите и корема й, меката извивка в долната част на тялото и белите бикини, по-скоро издаващи, отколкото прикриващи нещо, всичко това му подейства като електрически ток. Мирей пусна ръката си още по-надолу и продължи да го масажира. Джеф си пое дълбоко дъх.
— Пълно е с народ — успя да се провре през гърлото гласът му.
Мирей повдигна рамене, без да спира онова, което правеше. Джеф се озърна наоколо и видя, че Шарла се приближава с люлееща се походка и гърди, прегърнала Жан-Клод през кръста.
— Мирей — прошепна пресипнало той.
Тя обви покритите си с пясък бедра около неговите и ръката й заработи още по-бързо и енергично. Джеф вече не можеше да се спре. Той стисна очи и изстена, а в следващия миг нечии устни се залепиха върху неговите и един език се заразхожда из устата му. Чифт гърди се притиснаха към неговите, галеха го по раменете… коси, гърди, устни, ръце… Джеф свърши, докато целуваше Шарла, а ръката на Мирей го доведе до оргазъм; или пък беше обратното? Имаше ли някакво значение?
— Виждам, че всички сте изгладнели като вълци, hein? — засмя се Жан-Клод.
Същата вечер в градината на хотела Джеф развърза език пред Мирей. Бяха изпушили няколко лули с опиум, след което Шарла пое нагоре с Жан-Клод, Чика и още някаква двойка. Наркотиците му помогнаха да се разприказва и тайната, която го изгаряше отвътре вече толкова много години, сама изхвръкна навън. Мирей просто се случи наблизо, когато това стана.
— Живял съм този живот и преди — каза Джеф, докато очите му следваха пътя на залязващото слънце през боровете в градината на хотел „Резидънс дьо ла Пинед“.
Мирей кръстоса голите си крака в стойка лотос и разстла бялата си рокля по тревата около тях.
— Déjà vu — усмихна се тя. — И аз понякога изпитвам това странно чувство.
Джеф поклати глава и се намръщи.
— Говоря в прекия смисъл. Не искам да кажа, че съм живял точно този живот, тук с теб, Шарла и всичко останало, но…
И думите заизлизаха от устата му една през друга, рисувайки спомените, които бе крил толкова дълго: сърдечния удар в кабинета му, първата утрин в колежанската му стая в „Емъри“, натрупаните и изгубени богатства, браковете, децата, смъртта, смъртта и отново смъртта.