— Предполагам, че нещата ще се оправят — отвърна Джеф. — Дай ми и един от онези големите кашони със стерилизирано телешко. Да, в пикантния сос.
— Ех, какви времена доживяхме само. Мен ако питаш, Никсън трябва да хвърля бомби върху проклетите араби, вместо да ходи да си приказва с тях. Сякаш са му малко тревогите тук, че сега и те се взеха.
Джеф нехайно разглеждаше плакатите и съобщенията, окачени зад гърба на продавача, с надеждата, че той ще схване намека му и ще спре да му говори за политика. На една бележка например пишеше, че шерифът изнася на търг нечие запорирано имущество в Бърни; местните хипарски групички организираха голям купон с танци в Железния каньон; поне дузина обявления за продажба на пикапи… Я виж, нещо странно. Освен това съвсем не изглеждаше на място. Представляваше черно-син плакат на нощно небе с голяма фосфоресцираща вълна, издигаща се по изрисувания полумесец. В долната част на плаката с тънки златни букви бе изписано: „Звездно море“.
— Какво е това? — попита Джеф и посочи плаката.
Продавачът се обърна да види накъде сочи пръстът, а после удивено изгледа Джеф.
— Боже, човече, ти съвсем ще се смахнеш в тези пущинаци. Не си ли гледал още „Звездно море“?
— Какво е това?
— Проклет да съм, филм, разбира се. Последният път, когато ходих на кино преди това, май беше да гледам „Звукът на тишината“55, но този нямаше начин да го пропусна. Децата заведоха мен и жената до Сакраменто преди три-четири месеца специално за да го видим. Тогава го гледахме два пъти и сега, когато го дават в Рединг, сигурно пак ще идем. Честна дума, не съм виждал нищо подобно.
— Известен филм, така ли?
— Известен ли? — разсмя се продавачът. — Разправят, че това бил най-големият филм за всички времена. Чух също, че вече спечелил сто милиона долара и продължавал да носи печалба. Не съм си и помислял, че ще доживея такова чудо.
Това беше невъзможно. Първият филм, прескочил границата от сто милиона долара в историята на киното, бе „Челюсти“56. Джеф дори не бе чувал за заглавие като „Звездно море“ през 1974. Той си спомни, че най-известните филми през тази година са „Китайски квартал“57 и продължението на „Кръстника“58.
— И за какво се разказва?
— Не, няма да ти кажа, за да не ти развалям удоволствието. Дават го в „Каскейд“. Непременно върви, преди да хванеш обратния път. Казвам ти, че няма да съжаляваш.
Джеф почувства, че го гъделичка любопитство — нещо, което не бе изпитвал от години.
Продавачът грабна последния брой на „Рединг Рекорд Сърчлайт“ със снимка на прегърнатите Кисинджър и Ицхак Рабин на първа страница и го заразлиства.
— Ето го, следващата прожекция е… от 3:20. — Той се обърна и погледна големия стенен часовник. — Ако искаш, ще сложа покупките ти обратно в склада. Ще отидеш на кино и пак ще успееш да се прибереш преди смрачаване.
Джеф се усмихна.
— Да не би да си на процент в киното?
— Нали ти казах, че въобще не съм по филмите, но този е нещо по-различно. Върви, ще опаковам всичко и после, като дойдеш, направо ще товариш.
Опашката за „Звездно море“ се точеше цяла пресечка, и то в Рединг, във вторник следобед. Джеф поклати невярващо глава, купи си билет и се присъедини към тълпата хора пред входа. Желаещите да видят филма бяха най-различни — от ококорени шестгодишни хлапета до старомодни двойки на седемдесет и повече години, облекли протрити гащеризони. От приглушените разговори наоколо Джеф разбра, че повечето от хората вече са гледали филма неведнъж. Държаха се досущ като група богомолци, които смирено, но с радост в сърцата пристъпват към някаква светая светих.
Филмът си заслужаваше всички похвали, изречени от продавача, а може би и още повече. Дори и през погледа на Джеф той бе изпреварил времето си с години, било то по тема, декори или пък специални ефекти. Приличаше на подводна версия на „2001: Една одисея в космоса“59 на Кубрик, но от него лъхаше топлината и човечността на Трюфо60.
Филмът започваше с елегично възпоминание за древната митична връзка, съществувала между хора и делфини, за да доразвие темата с вмъкването на философски настроена раса от извънземни, отдавна установили контакт с интелигентните бозайници, населяващи земните океани. Според сценария извънземните определили китообразните бозайници за нещо като настойници на човешкия род, докато той дорасне, за да бъде приет в галактическото семейство. Но към края на двадесети век делфините научават, че учителите им от планетата Сайгнъс IV, чието завръщане очакват вече цяло хилядолетие, са загинали вследствие на космически катаклизъм. Тогава делфините правят истинската си същност и славната си история достояние на човечеството в момент на голяма радост и силна мъка за тях. За пръв път планетата се обединява и разумните същества на сушата и под водата съединяват усилията си… и въпреки това се оказва по-самотна от когато и да било, загубена в пустото космическо пространство, разминала се с галактическите си благодетели, които са изчезнали завинаги.
59
Стенли Кубрик (р. 1928) — американски режисьор, автор и на „Портокал с часовников механизъм“. — Б.пр.
60
Франсоа Трюфо (1932–1984) — режисьор, създал филми като „Жул и Жим“, „Съседката“. — Б.пр.