— Тогава нека звънне два-три телефона и да използва връзките си.
Някой вежливо почука на вратата на хотелската стая, в която Джеф пребиваваше.
— Камериерът е, сър. Шивачът от „Брукс Брадърс“ пристигна за пробата ви.
— Трябва да свършваме, Алън — каза Джеф в слушалката. — Когато уредиш нещата, можеш да ме откриеш във „Феърмонт“.
— Така и ще направя, господин Уинстън.
— И го направи по-бързо. Няма да ми е приятно да поверя делата си другиму след всичките тези години.
Офисът на „Старсий Продакшънс“ се помещаваше в двуетажна белосана сграда южно от Пико, разположена в търговската площ между студията на „Метро Голдуин Майер“ и „Туентиът Сенчъри Фокс“. Приемната бе решена в синьо и бяло, а стената зад бюрото на секретарката бе украсена с голям плакат на „Звездно море“. Що се отнася до другите стени, по тях висеше странна смесица от абстрактна живопис и подводни снимки. Върху испанската масичка за кафе, покрита с теракот, лежаха половин дузина книги, свързани с основните теми на филма: „Разумният живот във вселената“, „Мозъкът на делфина“, „Програмиране и метапрограмиране на човешкия биокомпютър“… Джеф прегледа няколко цветни снимки на Юпитер, направени по време на първата експедиция на сондата „Пайъниър“, и зачака.
— Господин Уинстън? — усмихна му се професионално дребничката жизнерадостна брюнетка зад бюрото. — Госпожица Филипс е готова да ви приеме.
Той последва секретарката по дълъг коридор покрай поне дузина отворени врати. Всеки от служителите в тези кабинети говореше по телефона.
Офисът на Памела Филипс бе също така бяло-син, както и приемната, но тук липсваха филмови плакати, както и картини на Полък или пък снимки на делфини. Единствената украса се състоеше от мотив, повторен десетки пъти в различни варианти: мандали, колелета, кръгове.
— Здравейте, господин Уинстън. Мога ли да ви предложа кафе или сок?
— Не, благодаря.
— В такъв случай това е всичко, Натали. Благодаря ти.
Джеф огледа жената, която го бе накарала да чака цял месец за среща. Беше висока, вероятно към метър и седемдесет и пет, с голяма уста, кръгло лице и много малко грим. Правата й руса коса бе късо подстригана. Джеф мислено се поздрави за идеята да се облече при „Брукс Брадърс“. Памела Филипс носеше сив костюм, шит по поръчка, блуза с висока яка и обувки с нисък ток в тон с нея — с една дума, външният й вид ясно говореше, че се е приготвила за бизнес. По нея не се виждаха бижута с изключение малката златна игла за ревер, украсена с няколко концентрични кръга.
— Седнете, господин Уинстън. Разбрах, че сте изявили желание да обсъдим евентуални ваши инвестиции в „Старсий Продакшънс“?
Веднага на въпроса, без празни приказки и разговори за времето. Досущ като бизнес дама от средата на осемдесетте, само че през 1974.
— Да, точно така. Разполагам с малко излишен капитал, който…
— Нека сме наясно още от самото начало, господин…
— Наричайте ме Джеф, моля.
Тя не обърна внимание на опита му за фамилиарност и продължи с онова, което искаше да каже:
— Моята компания е изцяло в частни ръце и за финансирането си разчита единствено на себе си. Съгласих се да ви приема единствено за да направя услуга на приятел, но ако наистина сте решили да инвестирате във филмовата индустрия, определено сте сбъркали адреса. Мога да помоля адвоката си да ви снабди с примерен списък на някои други продуцентски къщи, които…
— Интересувам се точно от „Старсий“, а не от филмовата индустрия въобще.
— В такъв случай, ако решим да пуснем акциите си на борсата, ще се погрижа брокерът ви да получи офертата ни. Дотогава…
Тя се изправи иззад бюрото си и протегна ръка — ясен знак, че срещата им е към края си.
— Не сте ли поне малко любопитна от какво е предизвикан интересът ми?
— Честно казано, не, господин Уинстън. Откакто филмът излезе на екран през декември, той не престава да предизвиква интерес във всички среди. В момента силите ми са насочени към други проекти. — Тя отново протегна ръка. — Така че, ако нямате нищо против, днес имам още доста работа…
Жената срещу него му създаваше повече грижи, отколкото очакваше. Нямаше друг избор, освен да продължи напред.
— А какво става с „Междузвездни войни“? — попита той. — И него ли ще финансирате?
Зелените й очи се присвиха.
— В този град слуховете за нови филми са повече от хората. На ваше място не бих хващала вяра на всичко, което се говори по коктейли и приеми.