„Може би ще се наложи да стигна докрай“, помисли си Джеф.
— Ами „Близки срещи от трети вид“61? — продължи той. — Не съм много сигурен, че при това положение Спилбърг въобще ще изяви желание да се залови с него. Може да се окаже доста бледа изява след „Звездно море“.
Гневът все още присъстваше в погледа й, но сега с него имаше и още нещо. Памела Филипс седна обратно на стола си и го изгледа предпазливо.
— Къде чухте това заглавие?
Джеф отвърна на втренчения й поглед, но не отговори директно на въпроса.
— Виж, „Извънземното“ — не изостави разговорния тон той — е нещо съвсем друго. Между двата филма няма никакъв конфликт. Същото е и с „Похитителите на изчезналия кивот“. Той пък е съвсем встрани от темата. Вярно, че първото му продължение бе доста слабо. Може би няма да е зле да поговорите с него по въпроса.
Сега вече бе успял да я заинтригува напълно. Пръстите й нервно пробягаха по шията, а от всички чувства, изобразени допреди миг по лицето й, остана само удивлението.
— Кой си ти? — попита тихо Памела Филипс. — Кой, по дяволите, си ти?
— Странно — усмихна се Джеф. — И аз се питах същото за теб.
11.
Къщата на Памела в Топанга каньон бе толкова изолирана и трудно достижима, колкото въобще може да бъде една къща в близост до голям град. Парцелът около нея бе обрасъл с бурени, лимонови дръвчета, лози, къпинови храсти… ширещи се на воля без всякакъв порядък.
— Трябва да се хванеш и да пооправиш малко тази градина — заяви Джеф, докато се провираха по криволичещия път с ландроувъра на Памела.
Тя се справяше с волана на джипа, без да си дава сметка или може би без да й пука, че изглежда абсурдно в него с елегантния си сив костюм и лакиран маникюр. Бе захвърлила сакото на задната седалка, а обувките й се търкаляха някъде по пода, за да може по-лесно да натиска педалите, но това не й пречеше да продължава да прилича повече на застрахователен агент в офиса си, отколкото на тръгнала из черните пътища жена.
— Това е естественото й състояние — повдигна рамене тя. — Ако исках зелена морава, щях да живея в Бевърли Хилс.
— Да, но така ще похабиш доста плодове.
— Плодовете си ги купувам от пазара.
Джеф реши да зареже темата. В крайна сметка тя можеше да прави каквото си поиска със собствената си земя, ако и той да се дразнеше, че плодородната почва стои занемарена. Все още знаеше твърде малко за жената на седалката до него. След като се бе уверил напълно, че Памела Филипс също е възвръщенец като него, тя бе настояла да чуе историята му от самото й начало, като често го прекъсваше за още подробности. Джеф си бе спестил доста от нещата, особено някои епизоди с Шарла, а освен това очакваше да чуе и какво е преживяла самата тя. Въпреки това бе ясно, че Памела Филипс е доста противоречива личност — също като него. Нима можеха да бъдат нещо по-различно?
Къщата бе обзаведена непретенциозно, но уютно. Имаше таван от дъбови греди и голям панорамен прозорец, през който се виждаше част от запуснатата й градина и парченце от синеещия се в далечината океан. Както и в офиса на „Старсий“, и тук по стените висяха мандали и стилизирани рисунки от различни цивилизации — индиански, на маите, индийски. До прозореца бе разположено масивно бюро, отрупано с книги и тетрадки, в средата на което се мъдреше зеленикавосиво устройство, съставено от видеоекран, клавиатура и принтер. Джеф се намръщи учудено и я изгледа. Какво търсеше персонален компютър в дома й по това време? Нямаше начин…
— Не е компютър — отгатна мислите му Памела. — Едно от първите текстообработващи устройства „Уанг 1200“. При него няма дискове, работи с касети и все пак е по-добро от пишеща машина. Искаш ли бира?
— С удоволствие.
Джеф все още бе малко зашеметен от бързината, с която тя бе отгатнала мислите му единствено с помощта на погледа, насочен към бюрото. Щеше да му е необходимо известно време, докато привикне с мисълта, че след всичките тези десетилетия най-сетне е в компанията на човек, който споделя и разбира невероятния му обем от знания и опит.
— Хладилникът е ей там — посочи тя и се отправи към задната част на къщата с обувки в ръка. — Извади една и за мен, докато се измъкна от този костюм.
Джеф намери кухнята и отвори две бутилки „Бекс“.