Джеф не успя да скрие изумлението си.
— Омъжила си се за Дъстин Хофман?
— През един от животите си, да — отвърна тя леко раздразнено. — Той е прекрасен човек, и при това много умен. Сега, разбира се, ме познава само като сценарист и продуцент. Няма си и понятие, че сме прекарали цели седем години заедно. Миналия месец го срещнах на един коктейл. Много особено се чувстваш, когато в очите на човек, с когото си бил толкова интимен, не откриваш и най-малки признаци на близост или поне на спомен.
С една дума, бракът ни беше добър, откъдето и да го погледнеш — уважавахме се взаимно, помагахме си, окуражавахме се един друг… Аз продължих да рисувам с умерен успех. Най-известната ми работа е един триптих, наречен „Отзвуци от миналото и бъдещето на личността“. Беше…
— Божичко, ама разбира се! Виждал съм го в „Уитни“, когато веднъж с третата ми жена, Джуди, ходихме в Ню Йорк! На нея безспорно й хареса, но така и не успя да проумее защо съм така обладан от картината ти. По дяволите, та аз дори си купих репродукция, сложих я в рамка и я поставих на бюрото в кабинета си! Ето къде съм чувал името ти.
— Е, това бе последната ми значителна работа. После… просто нещо пресъхна вътре у мен и аз не знам защо. Имаше толкова много неща, които исках да изразя, но или не смеех да го сторя, или пък не успявах да ги пренеса върху платното. Не мога да кажа дали талантът ми ме изостави, или стана обратното, но към 1975 вече бях спряла да рисувам. През същата година двамата с Дъстин се разделихме. Не е имало някакво голямо скарване или пък драми, просто всичко бе свършило и двамата го знаехме. Също както стана с рисуването.
Предполагам, фактът, че вече бях в средата на този риплей и си давах сметка как само след няколко години всичко постигнато ще бъде заличено, също изигра своята роля. И така заприличах на някаква пеперуда, която пърха където й скимне и кисне с хора от рода на Роман Полански, Лорън Хътън и Сам Шепърд. С тях имаш чувството, че се намираш в някакъв преходен период… попадаш в мрежа от интересни приятелства, които никога не се задълбочават особено и могат да бъдат прекъснати или възобновени по всяко време в зависимост примерно от настроението ти или страната, в която си в момента. Приятелства, на които не придаваш голямо значение.
— „Нищо няма значение“ — обади се Джеф. — И аз неведнъж съм се чувствал така.
— Доста потискащ начин на живот — продължи Памела. — Живееш с илюзията за свобода и необятни пространства пред очите ти, но след време всичко се размива. Хора, градове, идеи, лица… превръщат се в част от променящата се около теб реалност, която все не можеш да фокусираш и която в крайна сметка не води доникъде.
— Знам какво искаш да кажеш — прекъсна я отново Джеф и в главата му изплуваха спомените за годините, прекарани в безразборен, случаен секс заедно с Шарла. — На пръв поглед подобен начин на живот е подходящ за нашето положение, но само привидно. На практика нещата някак си се объркват.
— Така е. Живях така в продължение на няколко години и когато му дойде времето, си наех тиха малка виличка на остров Майорка. Останах там цял месец сама в очакване на смъртта. И си обещах… през този месец реших, че следващия път, сиреч този, ще бъде по-различно. Че трябва да въздействам по някакъв начин на света, да променя нещо.
Джеф я изгледа скептично.
— Когато си била лекар, си постигнала целта си. Още в следващия риплей обаче децата, които си излекувала, отново са изживели болките си. Нищо не се е променило.
Памела нетърпеливо поклати глава.
— Извърташ нещата. Като лекар просто скърпвах положението, така да се каже „ремонтирах“ отделни хора. И то в чисто физически смисъл и с ограничен обхват. Намеренията ми бяха добри, но усилията — напразни.
— А сега искаш да спасиш душата на света, така ли?
— Искам да отворя очите на човечеството за онова, което се случва. Да ги предупредя за тези цикли, също както ние с теб знаем за тях. Това е единственият начин, по който всеки от нас или всички ние можем да разкъсаме омагьосания кръг, не разбираш ли?
— Не — въздъхна Джеф, — не разбирам. Какво точно те кара да мислиш, че хората могат да бъдат научени да пренасят знанията си от един риплей в друг? Двамата с теб сме преминали цикъла вече три пъти, като от самото начало сме били наясно какво ни се случва. Никой не е трябвало да ни обяснява или предупреждава.