— Искаш ли да се поразходим? — попита той и Памела кимна.
Джеф я улови за ръка, изведе я от вагона, предназначен специално за наблюдение, и я поведе към задната част на влака. Спряха се между вагона за пушене и вагон-ресторанта, за да се целуват на танцуващата под краката им платформа. Вятърът, свистящ през процепите, бе поне с пет градуса по-студен от тазсутрешния, щипал бузите им във Ванкувър, и Памела потрепери в прегръдката му.
Спалният вагон бе празен. Явно всички бяха предпочели да се наслаждават на гледката от Скалистите планини или пък обядваха във вагон-ресторанта. Щом влязоха в купето си, Джеф свали едно от сгъваемите легла, а Памела се присегна да спусне щорите. Той обаче я спря и я притегли към себе си.
— Остави ги така, нека пейзажът ни вдъхновява.
Памела се дръпна да го подразни.
— Ако ги оставя така, ние ще се превърнем в част от пейзажа.
— Никой няма да ни види освен някоя друга птичка или сърна. Искам да те разгледам на светло.
Тя отстъпи назад и силуетът й се очерта на фона на препускащите зад гърба й реки и обледенени скали. Памела разкопча блузата си и я изхлузи от ръцете си. Полата й също тихо се свлече на пода.
— Защо не гледаш пейзажа? — усмихна се тя.
— Гледам го.
Памела свали и останалото и се изправи съвсем гола пред прозореца. Жадният поглед на Джеф опипваше тялото й, докато самият той се събличаше, пристъпваше към нея, проникваше, притискаше я в меките седалки до прозореца, а следобедното слънце пращаше игриви зайчета по лицата и телата им и колелетата тракаха по релсите и ги люлееха в несекващ ритъм.
Пътуването с влака до Монреал им отне четири денонощия, а седмица по-късно те го хванаха в обратна посока.
— А Средновековието? — попита Памела. — Представи си само какво щеше да е да преживяваш онези ужасии отново и отново.
— Средновековието не е било чак толкова мракобесно, колкото си мислят повечето хора. Лично аз смятам, че една голяма война и предхождащите я години са доста по-сериозно изпитание. Представи си например винаги да се връщаш в Германия през 1939.
— Да, но тогава поне можеш да емигрираш, да дойдеш в Щатите и да знаеш, че тук си в безопасност.
— Не и ако си евреин. Ами ако през 1939 вече си в Аушвиц, а?
Това беше любимата им тема за разговор през този месец: какво ли щеше да е да се прераждаш в друга епоха, в друго време и как най-добре можеше да се справи човек с исторически събития и обстоятелства, коренно различни от онези, които те двамата вече познаваха толкова добре.
Щом веднъж бариерите помежду им паднаха, внезапно откриха хиляди общи теми за разговор… Бяха обсъдили предишните си съществувания в подробности, като разшириха значително казаното по време на първата им доста сдържана среща през 1974 в Лос Анджелис. Джеф й разказа всичко за пропилените в разгулен живот години с Шарла и за оздравителната самота на времето, прекарано в Монтгомъри Крийк. Памела от своя страна бе споделила цялата жар, вложена в медицинската й кариера, и огромното разочарование от факта, че никога повече няма да успее да приложи напълно всички свои знания, както и удоволствието, доставило й сътворението на „Звездно море“.
Висок цветнокож младеж с брада се прокрадна покрай тях на ролкови кънки и умело си запроправя път през тълпата по тротоара на Източна петдесет и девета улица в посока към Сентръл парк. От големия „Панасоник“, закрепен на рамото му, Блонди65 с пълно гърло изпълняваше песента на Джорджо Мородер66 „Повикай ме“ и музиката заглуши отговора на Памела на хипотетичния въпрос на Джеф за избавлението от ада на Аушвиц.
Намираха се в Ню Йорк вече шест седмици, след като в продължение на година преди това поделяха времето си между къщата на Джеф в Монтгомъри Крийк и тази на Памела в Топанга каньон. Сега, когато вече бяха заедно, уединението на двете места им допадаше още повече. Имаха да наваксват толкова много, да споделят цели купища неизречени пред другиго мисли и мечти; и все пак не бяха загърбили света напълно. Джеф се зае да инвестира в малки компании и стоки, за които знаеше от предишните си съществувания, че не са успели да пробият поради липсата на капитал, и за успеха или провала на които можеше само да гадае. Една от тези стоки например, играчка, представляваща пластмасов куб, пълен с вискозна течност, из който плуваха магнити, вече бе направила бум на пазара. Дори я обявиха за играчката на коледните празници през 1979. Виж, холографната видеосистема, предложена от двама приятели на Памела от филмовите среди, не можеше да се похвали със същите успехи. При нея постоянно изникваха дребни проблеми с камерата и може би точно това бе причината идеята така и да не успее да пробие. Но Джеф не придаваше голямо значение на тези факти, защото в сегашните инвестиции го привличаха точно несигурността им и неизвестният край.
65
Американска рок група, създадена през 1975 г. и получила името си (в превод „рус“) от изрусените коси на вокалистката си Деби Хари. Последната самостоятелно изпълнява песента „Повикай ме“, която е от филма „Американско жиголо“ (1980) с Ричард Гиър. — Б.пр.
66
Композитор и продуцент роден през 1941 г. в Италия, известен и като автор на филмова музика: „Среднощен експрес“, „Флашданс“ и др. — Б.пр.