При вида на отминаващите Джеф и Памела челото на жената се набръчка от любопитство. Нещо в изражението й обаче накара Джеф да излезе от унеса си.
— Джуди? — изрече предпазливо той и се спря пред входа на хотела.
Жената леко се отдръпна.
— Опасявам се, че не си спом… не, чакайте — каза тя. — Вие сте учили в „Емъри“, нали? Университетът „Емъри“ в Атланта, права ли съм?
— Да — отвърна внимателно Джеф. — Наистина съм учил там заедно с вас.
— Знаете ли, само преди миг си мислех, че лицето ви ми изглежда познато. Можех да се закълна…
Тя се изчерви точно по начина, който Джеф така добре помнеше. Може би внезапно си бе спомнила нощта, прекарана на седалката на стария шевролет, или пък вечерите на пейката пред „Харис Хол“ преди възпитателката да я прибере. Джеф забеляза, че името му й убягва и бързо заговори, за да спести на Джуди нови притеснения:
— Аз съм същият Джеф Уинстън — каза той. — От време на време ходехме заедно на кино или пък да пием по бира в „При Мо и Джо“.
— Разбира се, Джеф, помня те. Как си?
— Прекрасно. Не се оплаквам. Памела, това е… една приятелка от колежа. Казва се Джуди Гордън. Джуди, запознай се с приятелката ми Памела Филипс.
Очите на Джуди се разшириха и за момент тя сякаш отново стана на осемнадесет.
— Режисьорката ли?
— Продуцентът — поправи я дружелюбно Памела.
Тя много добре знаеше коя точно е Джуди и колко много е означавала за Джеф в едно от съществуванията му.
— Господи, ама че среща, направо не мога да повярвам на очите си. Шон, какво ще кажеш, а? — обърна се Джуди към момчето, което стоеше до нея. — Това е един мой стар съученик, Джеф Уинстън, а приятелката му е самата Памела Филипс. Това е синът ми Шон.
— Страшно се радвам да се запозная с вас, госпожице Филипс — каза ентусиазирано момчето. — Искам само да ви кажа… иска ми се да знаете, че „Звездно море“ наистина означава много за мен. Този филм промени живота ми.
— Въобще не се шегува — усмихна се Джуди. — За пръв път го гледа още на дванадесет и оттогава сигурно е ходил поне дузина пъти. След това с него можеше да се разговаря единствено за делфини и за начините за общуване с тях. Оказа се, че интересът му не е нещо преходно. Наесен Шон ще постъпи в колежа на Калифорнийския университет в Сан Диего и възнамерява да специализира… Не, нека той сам ви каже.
— Морска биология. Ще взема и две втори специалности — лингвистика и програмиране. Надявам се, че някой ден ще работя с доктор Лили по проблемите на междувидовото общуване. А ако това стане, ще съм благодарен на вас, госпожице Филипс. Нямате и представа колко много означава за мен всичко това. Не, сигурно имате. Дано е така.
Един висок мъж с посивяваща около слепоочията коса излезе от хотела, следван от камериер, тикащ натоварена с багаж количка. Джуди представи съпруга си на Джеф и Памела и обясни, че семейството й си тръгва след прекараната в Ню Йорк ваканция. Дали Джеф и Памела няма скоро да имат път към Атланта? Ако отидат, непременно да се обадят. Сега фамилията й е Кристиансен, а това са адресът и телефонният номер. Как ще се казва новият филм? Непременно ще го гледат и ще кажат на приятелите си за него.
Таксито потегли, а Джеф и Памела здраво стиснаха вплетените си една в друга ръце. Те продължиха да се разхождат усмихнато нагоре по Пето авеню, но в очите им се четеше тъга по всички онези светове, които някога бяха имали, но нямаше да зърнат никога повече.
Джеф си наля нова чаша вино и се загледа в озарения от залязващото слънце скалист, назъбен бряг на запад. Под склона, на който бе кацнала вилата, и отвъд един хълм, отрупан с бадемови и маслинови дръвчета, се виждаха рибарските лодки, завръщащи се в белосаните къщурки с червени покриви на селото Пуерто де Андре. Все още топлият октомврийски вятър смени посоката си и в стаята влетя мирисът на Средиземно море, който се смеси със силния аромат на пържена паеля от кухнята зад него.
— Искаш ли още вино? — извика той.
Памела показа глава в рамката на вратата и размаха голяма дървена лъжица.
— Готвачът трябва да е трезвен — обясни тя. — Поне докато сложи вечерята на масата.
— Сигурна ли си, че не искаш да ти помогна с нещо?
— Ммм… можеш да нарежеш малко чушки, ако не те мързи. Всичко останало е почти готово.
Джеф се вмъкна в кухнята при нея и се зае да реже сладкия червен пипер на тънки ивици. Памела бръкна в плиткия тиган с дървената си лъжица и поднесе към устата му малко паеля за проба. Той опита предпазливо от червената каша и сдъвка омекнало парченце от калмар.