— Не съм ли прекалила с олиото?
— Не, така е идеално.
Тя се усмихна доволно и му махна да й подаде чиниите. Джеф се извърна внимателно, тъй като тясната и претъпкана кухничка не предлагаше достатъчно пространство за маневриране. Малката къщичка на склона бе „вила“ само за агентите по недвижими имоти и не отговаряше нито на размерите, нито на лукса, влаган в гръмкото наименование. От друга страна обаче, Памела бе пристигнала тук с едно-едничко намерение, за което не бе необходима шикозна обстановка. Джеф се опитваше да мисли по темата колкото се може по-рядко, но му костваше много усилия да я прогони от главата си.
Тя забеляза изражението му и нежно допря пръсти до бузата на Джеф.
— Хайде — подкани го Памела, — време е за ядене.
Той взе две чинии и ги протегна, за да може тя да сипе апетитното задушено и да го гарнира с грах и току-що нарязаните от него чушки. Отнесоха яденето обратно в стаята с изглед към океана. Памела запали свещи и пусна касета на Лаурдино Алмейда — „Кончерто де Аранхуес“, — а Джеф отново напълни чашите им с вино. Вечеряха мълчаливо, загледани в светващите една по една лампи в рибарското селце далеч под тях.
Щом приключиха, Джеф изми чиниите, а Памела сложи на масата чиния със сирене „Манчего“ и нарязана диня. Той неохотно заровичка из десерта, отпи от коняка си и отново безуспешно се насили да не мисли за причината, довела ги тук, на Майорка.
— Утре ще тръгвам — отвори уста най-сетне Джеф. — Няма нужда да ме караш. Ще взема ферибота до Палма, а там ще си хвана такси до летището.
Тя се протегна през масата и взе ръката му в своята.
— Знаеш, че ми се иска да останеш, нали?
— Знам, но по-добре… да не те карам да преживяваш всичко това.
Памела стисна ръката му.
— Мога да го понеса. Мога да остана с теб, да ти помагам… И въпреки това, ако аз ще съм първа, не ми се иска да си наблизо и да гледаш. Така че разбирам какво чувстваш и съм съгласна с решението ти.
Той прочисти гърлото си и огледа измазаната с кирпич стая. На плахата светлина на свещите му бе много трудно да прогони чувството, че се намира на изключително подходящо подбрано за целта място, а именно — да бъде последно убежище. Място, на което Памела вече бе посрещала смъртта преди четвърт век и щеше да я посрещне отново след две седмици. Малко преди това неговото сърце щеше да го е предало за пореден път.
— Къде ще отидеш? — попита тихо Памела.
— Сигурно в Монтгомъри Крийк. Мисля, че идеята ти да избереш усамотено място за… случая, е подходяща.
Тя го дари с топла и искрена усмивка, пълна с хубави спомени.
— Помниш ли първия път, когато се появих в ранчото ти. Господи, колко уплашена бях тогава.
— Уплашена ли? — подсмихна се на свой ред Джеф. — Че защо?
— Предполагам, от теб. Как ще реагираш, какво ще кажеш. При последната ни среща в Лос Анджелис ужасно ми се разсърди и нямаше никаква гаранция, че все още не си сърдит.
Джеф взе ръцете й в своите.
— Не ти бях сърдит чак толкова, а просто ме притесняваха евентуалните последици от замислите и плановете ти.
— Да, сега вече го знам. Но тогава… Когато един ден изневиделица се появи в кабинета ми в „Старсий“, не знаех как, по дяволите, да реагирам. Дори не съм осъзнавала, струва ми се, в колко самотно и отчаяно същество съм се превърнала. Тогава просто се бях примирила, че никога няма да срещна друг като мен или поне човек, който да ми повярва какво съм преживяла. Да не говорим пък за такъв, с когото мога да споделя всичко. Ти си се скрил в своето ранчо при планините и царевицата си… докато аз се бях изолирала с емоционални прегради, през които останалите можеха да ме виждат. Бях избрала много социална форма на самота. Опитите ми да спася света са били всъщност бягство от собствените ми потребности. Подобни неща трудно се признават, било то пред теб или пред мен самата.
— Радвам се, че си успяла да се пребориш със себе си, защото така даде урок и на мен, че не е нужно да се криеш от собствените си чувства или страхове.
Памела го гледа дълго и мълчаливо, с цялата нежност, на която бе способна.
— И все пак летяхме, нали? Наистина летяхме заедно.
— Да — прошепна Джеф и отвърна на погледа й. — И скоро пак ще летим. Повтаряй си го постоянно. Не го забравяй.