— Не, госпожо, благодаря ви много, но вече закусвах.
— И откъде познаваш дъщеря ни? — не мирясваше бащата на Памела.
„От Лос Анджелис“, помисли си Джеф, замаян от безсънието, безбройните чаши кафе и дългото шофиране. Искаше му се да каже, че я познава от Монтгомъри Крийк, от Ню Йорк и Майорка.
— Попитах откъде познаваш Памела. Изглеждаш ми малко големичък, за да си й съученик.
— Запознахме се… чрез един общ приятел. В тенис клуба.
Сега вече трябваше да му хванат вяра. Памела неведнъж бе споменавала, че играе тенис от дванадесетгодишна.
— И кой ще е този общ приятел? Ние познаваме повечето приятели на Пам и…
— Татко! Да не би да съм забравила зеления си класьор в колата ти? Беше почти пълен, а сега не мога да го открия и…
Тя стоеше на стълбите, облечена с жълто поло и бели бермуди, а прекрасната й руса коса висеше сплетена в две плитчици.
— Защо не слезеш при нас, Пам? — каза баща й. — Тук има едно момче, което иска да те види.
Памела слезе бавно по стълбите, без да откъсва поглед от Джеф. Искаше му се да изтича към нея, да я сграбчи в прегръдките си и с целувките си да прогони всички тревоги, преживени от нея за тези три месеца. Но за това имаше време. Той се усмихна и Памела му върна усмивката.
— Познаваш ли този младеж, Пам?
Джеф срещна погледа й, пълен с обещания и енергия.
— Не — отвърна тя. — Не го познавам.
— Той твърди, че те срещнал в тенис клуба.
Памела поклати глава.
— Щях да си спомня, ако сме се запознавали. Познаваш ли Денис Уитмайър? — обърна се тя невинно към Джеф.
— Майорка — отвърна той с глас, дрезгав от напрежение. — Миниатюрата, планината…
— Нищо не разбирам.
— Мисля, че е най-добре да си вървиш по пътя, който и да си ти — намеси се баща й.
— Памела, о, господи, Памела…
Бащата решително го хвана за лакътя и го помъкна към вратата.
— Виж какво, малкият — каза той тихо, но повелително, — не знам какви си ги намислил, но не искам повече да те виждам наоколо. Не искам да безпокоиш дъщеря ми било тук, било на училище или пък в тенис клуба. Никъде. Ясен ли съм?
— Сър, станало е някакво недоразумение и моля да ме извините за безпокойството. Но истината е, че Памела действително ме познава и…
— Приятелите и познатите на дъщеря ми й викат Пам, а не Памела. И нека ти напомня, че тя е само на четиринадесет години, ясен ли съм? Схващаш накъде бия, нали? Защото не искам и после, когато те обвинят за насилие над малолетен, пак да твърдиш, че има „недоразумение“.
— Не съм и възнамерявал да причинявам неприятности. Просто исках…
— Тогава се разкарай от къщата ми, преди да съм повикал полиция.
— Сър, Памела много скоро ще си спомни кой съм. Мога ли само да оставя телефонен номер, на който ще ме открие, когато…
— Можеш да направиш само едно нещо и то е да напуснеш тази къща. Веднага.
— Много жалко, че се запознахме по този начин, господин Филипс. Искаше ми се за в бъдеще да се разбираме добре и се надявам…
Бащата на Памела грубо го избута отвън на стълбите и затръшна вратата в лицето му. Откъм отворения прозорец на хола до слуха му достигнаха реакциите, които бе предизвикало посещението му: плачът на обърканата Памела, молбите на майка й да се успокои, строгият глас на баща й — ту ласкав, ту обвиняващ.
Джеф се върна в колата си, седна и отпусна натежалата си, изстрадала глава върху волана. След известно време запали и потегли в южна посока.
Скъпа Памела,
Съжалявам, ако вчера съм те разстроил или съм разсърдил родителите ти. Надявам се, че някой ден, и то скоро, ще ме разбереш. Когато дойде това време, можеш да ме издириш чрез родителите ми, които живеят в Орландо. Телефонният им номер е 555–9561. Те ще знаят къде да ме намериш.
Моля те, не губи това писмо и го скрий на сигурно място. Сама ще разбереш кога ще ти потрябва.
Най-сърдечни поздрави,
Юли и август минаха на автопилот през задушливите адски горещини във Флорида, прекъсвани единствено от яростни бури, разразяващи се почти всяка сутрин по това време на годината. Джеф ходеше на риболов с баща си и учеше сестра си да кара, но през по-голямата част от деня стоеше затворен в стаята си и гледаше отново и отново шоуто на Дик ван Дайк и сериала „Защитниците“. В очакване телефонът да звънне.