Продавачът в магазинчето „Харвард Куп“ изтрака на касата, подаде на Джеф рестото и броя на списание „Канди“, което току-що си бе купил. Навън площадът бе задръстен от студенти, събрали се, за да открият новата академична година. Джеф забеляза, че е обграден от хора, в погледа на които личеше, че имат ясна цел в живота. Докато гледаше плаката на университетското кино, който приканваше желаещите да посетят „Нощ след тежък ден“, в полезрението му се вмъкна брадясал младеж, който се провираше ловко в тълпата и дискретно предлагаше кибритени кутийки, пълни с марихуана, срещу пет долара парчето. Още преди година и половина Лиъри и Алпърт бяха изключени от Харвард и основаха своята просъществувала кратко „Международна федерация за вътрешна свобода“ в имението Емерсън отвъд реката. Шестдесетте години, както щяха да бъдат запомнени, пристигаха по-рано в „Кеймбридж“, отколкото в „Емъри“. Но дори и тук смяната на времената не бе напълно завършила. На площад „Харвард“ стоеше един-единствен самотен протестиращ, който тихичко раздаваше листовки, заклеймяващи все по-нарастващото военно присъствие на Щатите във Виетнам. Зад една маса, разпъната до павилиончето за вестници, двама студенти предлагаха значки с надписи „Спрете Голдуотър“68 и „Ел Би Джей 64“69. Те нямаше да чакат дълго, за да погледнат разочарованието в очите.
Джеф слезе надолу по стълбите и влезе в един от вагоните на метрото, които доста точно наподобяваха тролейбус. След площад „Кенмор“ железницата излезе на повърхността и прекоси реката по моста „Лонгфелоу“. Вдясно се виждаха работници, които довършваха новия център, на мястото на който в бъдеще щеше да се издига кулата на Джон Ханкок.
И какво щеше да прави Джеф с това бъдеще сега? Как щеше отново сам да преживее дългите и лишени от съдържание години, които го очакваха? Вече бе изминала цяла година от четвъртото повторение на живота му и от големите надежди, че този път ще го сподели с човек, когото обича истински и чиито опит и познания приличат на неговите, нямаше и следа. Памела си оставаше непознато за него дете, което не знаеше какво е било — или какво са били те двамата някога.
Може би все пак някои от идеите й, заимствани от източните религии, са били верни, но са си останали неразбираеми за тях. Може би в последното си съществуване Памела бе получила пълно просветление и душата й или живецът й, или каквото и да бе там е постигнало нирвана. Тогава какво щеше да стане с невинното момиченце, което сега живееше в Уестпорт? Дали сега то представляваше просто телесна обвивка, лишена от духовно съдържание; копие на истинската Памела Филипс, което се движи в пространството без всякаква цел? За Джеф такова същество можеше да бъде оприличено само на механичен декор в пиеса или на безжизнен робот. Немислимата всемогъща сила, ръководеща тези ужасни повторения, може би се нуждаеше от сегашната Памела само за да поддържа илюзията, че светът продължавала върви по стария утъпкан път, а милиардите статисти в него да играят ролите си.
Но кой печелеше от всичко това? Кой е публиката, която трябваше да бъде заблудена? Джеф ли? Той си мислеше, че е първият, а преди срещата с Памела и единствен човек, преживял подобно нещо. А може би всъщност бе последният или поне един от последните, определени да узнаят за безкрайните повторения. Памела развиваше теорията, че тези години ще продължат да се повтарят, докато и последният човек осъзнае какво става. А може би просветлението трябваше да дойде поотделно за всеки един вместо изведнъж за целокупното човечество? И дали с постигането му хората не поемаха по спасителния път, извеждащ вън от кръговрата, смятан дотогава за действителност?
Но не означаваше ли това, че цялата човешка история, минало и бъдеще, бе просто една измислица — безплътни спомени, пробутани в главите на хората, и измамни надежди за идването на нов живот. А ако създаването на човешкия род с всичките му културни и технически постижения, с хрониките на отминалото време са предопределени и сътворени от невидима сила през 1963… и цялата световна история се простира в рамките на четвърт век до 1988 или малко след нея? Тези ритмични повторения може би обобщаваха целия човешки опит и осъзнаването на факта свидетелстваше за достигането на върховното знание от всеки отделен човек.
68
Бари Голдуотър — кандидат на републиканската партия за президент и съперник на Линдън Джонсън в изборите през 1963 г. — Б.пр.