— Не, веднъж вече съм вървяла по този път, не помниш ли. Тогава не излезе нищо и сега сигурно отново ще е така.
— Да, но сега имам пари, а и мога да намеря още колкото си поискаме. Във всеки случай няма да останем на улицата.
— И все пак не забравяй, че съм малолетна. Здравата ще загазиш, ако ни открият.
Джеф се опита да се усмихне.
— Е, в затвора още не съм бил и поне ще разбера какво е.
— Не се и съмнявам, че ще ти хареса — подразни го тя. — Не, да оставим шегите настрана, особено пък в тези времена. „Лятото на любовта“ ще настъпи едва след три години, а сега сме 1964 и подобни прегрешения се разглеждат с цялата строгост на закона.
— Права си — съгласи се неохотно той. — И какво, по дяволите, ще правим тогава?
— Просто ще трябва да изчакаме известно време. След няколко месеца навършвам шестнадесет и може би тогава поне ще ни позволят да излизаме заедно, ако сега им се подмажа малко и се оживея в ролята на покорна дъщеря.
— Божичко… но аз вече чаках година и половина, за да съм с теб.
— Просто не мога да се сетя как другояче да постъпим — отвърна съчувствено Памела. — И на мен този вариант не ми харесва повече, отколкото на теб, но точно сега май нямаме друг избор.
— Не — призна Джеф. — Май наистина нямаме.
— А ти какво ще правиш междувременно?
— Ще се върна в Бостън, предполагам. Градът е хубав, близо е дотук, а и вече в известен смисъл съм се установил там. Предполагам, че ще се захвана да понатрупам малко капитал, за да не се тревожим за пари, когато най-сетне се съберем. Не можем ли поне да говорим по телефона? Или да ти пиша?
— Не тук, по-добре да не рискуваме. Ще наема кутия в пощата, за да можем да си пишем, и ще ти се обаждам, когато мога. Най-вероятно ще е отвън, след училище.
— Не, само не ми казвай, че пак ще ходиш на училище.
— Налага се — повдигна рамене Памела. — Но вече почти не ми прави впечатление. Седяла съм на тези чинове толкова време, че знам отговорите на всички въпроси.
— Ще ми липсваш… Знаеш, нали?
Тя го целуна дълго и страстно.
— И ти ще ми липсваш, любов моя. Но повярвай ми, чакането ще си струва.
14.
Памела оправи пискюла на шапката си и погледът й се плъзна из препълнената аудитория, за да открие Джеф, седнал до родителите й. Майка й се усмихваше горда и щастлива. Памела улови погледа на Джеф и му смигна, но в отговор получи само крива усмивка. И двамата напълно съзнаваха комичността на ситуацията. Памела, лекувала стотици деца, изпитала славата на художник и нашумял филмов сценарист и продуцент, най-сетне получаваше гимназиалната си диплома. За трети път.
Памела бе положила доста усилия, за да стигне до този момент, и се радваше, че Джеф я разбира и съзнава колко тягостни й се сториха последните три години. Самият той вече веднъж бе повтарял колежа по време на второто си съществуване, но минаването през гимназията цели три пъти можеше да съперничи на някои от кръговете на ада.
И въпреки това притежанието бе дало плодове точно според очакванията им. Родителите на Памела поомекнаха след шестнадесетия рожден ден. В края на краищата тя бе отличничка в училище и, тъй като момчетата на нейната възраст явно не я интересуваха, й разрешиха да излиза с Джеф два пъти седмично. Той нае апартамент в Бриджпорт, в който да прекарват времето си заедно, и педантично я връщаше малко преди полунощ в петък и събота. Що се отнася до майката и бащата на Памела, то в тези години дъщеря им изгледа доста филми. В случай че се появеше и най-малко съмнение относно начина на прекарване на отреденото им време, тя и Джеф с лекота можеха да разкажат сюжетите на „Морган!“, „Момичето на Джордж“ или пък „Подходящ за всеки сезон“, тъй като ги бяха гледали поне по два пъти в предишните си съществувания.
Когато натискът от страна на родителското тяло започна да спада, споразуменията дори започнаха да ги забавляват. В постоянното преминаване на границите, които би трябвало да съществуват в отношенията им и в наложената им потайност, имаше някакъв приятен еротичен заряд. Младите им тела се любеха като за пръв и последен път със страст и наслада, неизпитвана преди както от Джеф, така и от Памела с никой от партньорите им.
Дори родителите на Памела да подозираха нещо за интимните връзки на дъщеря им с Джеф — а вече бе крайно време да подозират, — то те пазеха похвално мълчание по въпроса. Първоначалната им, по-скоро принудителна търпимост спрямо Джеф постепенно отстъпи на сърдечното приемане, а впоследствие и на искреното одобрение на приятеля на Пам. Пропастта от четири години, която така ги бе смутила в началото, когато дъщеря им бе на четиринадесет, а Джеф на осемнадесет, се превърна в напълно нормална, дори разумна разлика, когато Пам навърши осемнадесет, а той — двадесет и две. Пък и в ерата на ЛСД и сексуална разпуснатост майката и бащата посрещаха с голямо облекчение факта, че Пам има такава сериозна връзка с добре възпитан и преуспяващ млад мъж.