— Тенденция ли?
Памела кимна.
— Помисли малко. В началото на втория риплей не си бил в общежитието си, а на кино, заедно с Джуди.
— И все пак беше същият ден.
— Да, но… осем, девет часа по-късно, не е ли така? Моето първо пробуждане бе една сутрин, а следващият път дойдох на себе си късно вечерта, може би с около дванадесет часа разлика.
Изражението на Джеф стана сериозно.
— Третият път, т.е. последният преди този, започнах цикъла в колата на Мартин. Бяхме на задната седалка с Джуди…
— И какво? — подкани го Памела.
— Просто предположих, че е същата вечер и се връщаме от киното, където гледахме „Птиците“. Бях толкова бесен от загубата на дъщеря си Гретхен, че почти не обръщах внимание какво става наоколо. Просто се напих и останах в това състояние още два-три дни. Но ми се струва, че този път дербито на Кентъки дойде някак по-бързо. Накарах Франк Мадок да заложи вместо мен само ден преди състезанието. Но колкото и вкиснат да бях, още помня какво облекчение изпитах, че не съм пропилял поне тази възможност. Мислех, че съм изгубил усещане за времето заради мъката по дъщеря си, но може би просто съм започнал цикъла си по-късно, да речем с два-три дни. Може да сме се прибирали в общежитието след съвсем друга вечер с Джуди, а не в онази, в която гледахме „Птиците“.
Памела кимна.
— По онова време и аз не съм се заглеждала много в календара — призна тя. — Помня обаче, че когато онзи път се събудих, родителите ми си бяха у дома — значи е станало в събота или неделя, докато предния път определено бе вторник, последният ден на април. Така че разликата се удължава на четири дни, а може би дори и пет.
— И как от пет дни изведнъж става на месеци, а при теб — на повече от година.
— Може би расте в геометрична прогресия. Ако знаем точните разлики в началото на всеки наш риплей, вероятно ще можем да изведем закономерността. Може би даже ще успеем да изчислим кога ще се събудим… следващия път.
Мисълта за смъртта и за нова, сигурно още по-продължителна раздяла, ги накара да млъкнат. Чаплите продължаваха да се разхождат напред-назад по отдалечения бряг, самотни и изоставени. Стадото делфини вече го нямаше и морето на запад от яхтата отново бе спокойно.
— Май сме позакъснели със сметките, а? — обади се най-сетне Джеф, но думите му прозвучаха повече като констатация, отколкото като въпрос. — Няма да успеем да определим точно разликите във времето. Просто не сме им обръщали достатъчно внимание.
— Нямало е причина да го правим. За нас всичко е било ново, а разликите толкова незабележими, че въобще не ни е било до тях.
— В такъв случай няма смисъл да се тормозим. Ако наистина си имаме работа с геометрична прогресия, нарастваща от часове на дни и месеци, значи и грубите ни изчисления могат да се окажат грешни с години.
Памела го изгледа продължително.
— А може би някой друг е бил по-внимателен от нас в това отношение?
— Как така „някой друг“?
— Ами ние с теб се открихме почти случайно. Ти бе решил да се заинтересуваш от „Звездно море“ като нещо ново и успя да си уредиш среща с мен. Но не е изключено да има и други подобни на нас. Ние просто така и не сме се опитвали сериозно да ги издирим.
— И какво те кара да мислиш, че те наистина съществуват?
— Въобще не съм сигурна, че съществуват, но, от друга страна, аз никога не съм очаквала да срещна дори теб. Ако засега сме двама, то няма никаква пречка около нас да се разхождат поне още двеста.
— Не мислиш ли, че досега по един или друг начин щяхме да разберем за съществуването им?
— Не е задължително. Моите филми наистина бяха доста широко рекламирани, а и твоята намеса в убийството на Кенеди не е минала незабелязано. Но освен тези две постижения ние не сме оказвали почти никакво друго влияние върху обществото. Дори съществуването на твоята корпорация „Бъдеще“ едва ли е привлякло вниманието на много хора извън финансовите среди. Аз например въобще не съм я забелязала покрай медицинската академия и работата ми в детската болница на Чикаго след това. Така че са могли да се случат колкото си искаш малки, почти незабележими промени, дело на други като нас, на които ние просто не сме обърнали внимание.
Джеф се замисли за момент.
— Аз също доста съм си блъскал главата над този проблем. Признавам, че съм бил прекалено зает със собствените си преживявания, за да направя нещо в тази насока, докато не гледах „Звездно море“ и не открих теб.