Уважаеми Който и да сте вие,
Забравили сте да споменете Чапакуидик70. То е съвсем скоро. Ами психозата около „Тиленол“71 или пък свалянето на корейския боинг от руснаците? Това всички го помнят.
Ако искате да си поговорим, заповядайте, когато пожелаете. Ще седнем и ще си спомним за добрите стари времена, които предстоят.
Стюарт Маккауан
382 „Стратмор Драйв“
Джеф се втренчи в подписа и свери адреса с пощенското клеймо. Всичко съвпадаше.
— Памела… — каза тихо той.
— Ъха — отвърна тя и вдигна поглед от пликовете пред себе си. — И ти ли намери нещо смешно?
Джеф огледа красивото усмихнато лице, което бе обичал в такъв странен ред — първо като зряла жена, а сега в младежка възраст. Усети смътна тревога, сякаш нещо заплашваше близостта им, сякаш някакъв непознат бе протегнал ръка да разкъса уникалната им връзка. Най-после намериха търсеното от тях, но сега Джеф въобще не бе сигурен, че е трябвало да се захващат с издирването.
— Прочети това — каза той и й подаде писмото.
Кросфийлд се намираше на около шестдесет километра южно от Медисън72. Когато влязоха в градчето, от оловносивото небе се посипа ситен снежец. Джеф караше големия плимут „Фюри“, а на седалката до него Памела напрегнато късаше хартиени носни кърпички на ивици, мачкаше ивиците на топчета и ги изхвърляше в пепелника на таблото. Джеф не я бе виждал да се поддава на този нервен тик от първата им среща в ресторанта на Малибу преди деветнадесет години.
— Продължаваш ли да смяташ, че там ще ни чака само той? — попита Памела, загледана в яловите зимни скелети на брезите, обрамчили улиците на градеца.
— Вероятно — отвърна Джеф, който напрягаше очи, за да види черно-сивите пътни знаци през снежната пелена. — Не мисля, че думите „всички го помнят“ при споменаването на убийствата с „Тиленол“ и свалянето на корейския самолет са написани с точно определена цел. Почти сигурен съм, че е имал предвид цялото човечество, научило за инцидентите след тях, а не някаква група от подобни нам и нему хора, събрани на едно място.
Памела свърши с поредната кърпичка и се присегна за нова.
— Не знам на какво ми се иска да вярвам повече — на твоите или на моите предположения — каза тя с несигурен тон. — В известен смисъл ще е голямо облекчение, ако открием, че ни очаква цяла група от хора, които знаят какво сме преживели и са наясно с него. От друга страна, не съм съвсем сигурна, че ще успея да се справя с… толкова много мъка, събрана на едно място. Или да изслушам всичко, което са научили за циклите.
— Но нали затова започнахме цялото търсене.
— Просто съм малко уплашена, това е всичко. Искаше ми се също името на този Стюарт Маккауан да го имаше в указателя. Нямаше да е зле първо да поговорим с него по телефона, да съберем повече впечатления, отколкото може да ни даде една лаконична бележка. Мразя да се изтърсвам така изневиделица и без покана.
— Аз пък съм сигурен, че ни очаква. Явно е, че няма да отхвърлим поканата му, не и след всички усилия, които сме положили, за да го издирим.
— Ето я „Стратмор“ — посочи Памела улицата вляво, която се виеше нагоре по хълма.
Джеф вече я бе подминал, така че направи обратен завой на безлюдния булевард и влезе в пресечката.
Номер 382 се оказа триетажна къща във викториански стил от другата страна на хълма. По-точно това бе цяло имение с добре поддържана морава и градина, скрити зад масивна каменна ограда. Докато влизаха през впечатляващия с размерите си портал, Памела подхвана нова хартиена кърпичка, но Джеф стисна ръцете й със своята и се усмихна топло и насърчително.
Паркираха под голям навес, където, слава богу, усилилият се сняг не достигаше. На вратата имаше солидно месингово чукче с орнаменти, но Джеф откри електрическия звънец и предпочете да използва него.
Отвори им сериозна жена, облечена в строга кафява рокля с голяма бяла яка.
— Какво обичате? — попита тя.
— Търсим господин Маккауан.
Жената се намръщи и ги изгледа над лорнета си.
— Господин…
— Маккауан. Стюарт Маккауан. Не живее ли тук?
— О, Боже мой, Стюарт. Разбира се. Имате ли уговорка с него?
70
Остров в Ню Ингланд. На 19.VII.1969 колата на сенатора Едуард Кенеди пада от един мост там и спътницата му загива. Е. Кенеди се спасява, но съобщава за инцидента едва на следващия ден и това има катастрофални последствия за политическата му кариера. — Б.пр.
71
През 1982 г. в Чикаго седем души са отровени с цианкалий, поставен в таблетките против главоболие „Тиленол“. Убиецът не е открит. — Б.пр.