— Не, но въпреки това мисля, че ни очаква. Предайте му, моля ви, че са дошли приятелите му от Ню Йорк. Сигурен съм, че…
— Приятелите му? — намръщи се още повече жената. — Вие сте приятели на Стюарт?
— Да, от Ню Йорк.
Жената изглеждаше объркана.
— Страхувам се… Заповядайте вътре, ако обичате. Не стойте тук на студа. Връщам се веднага.
Джеф и Памела седнаха един до друг на меко канапе в сумрачното антре, а жената изчезна бързешком надолу по коридора.
— Има и други — прошепна Памела. — Къщата явно дори не е негова. Прислужницата знаеше само малкото му име. Сигурно са направили нещо като комуна, нещо…
Един висок мъж с посивяла коса и костюм от туид се появи от коридора, а пълничката жена с лорнет ситнеше подире му.
— Вие ли сте приятелите на Стюарт Маккауан? — попита мъжът.
— Ние сме, ъъъ… Ние си кореспондирахме с него — отвърна Джеф и се изправи.
— И кой започна тази кореспонденция?
— Вижте, тук сме по покана на господин Маккауан. Пристигаме чак от Ню Йорк само за да се видим с него, така че ако му съобщите…
— По какви въпроси си кореспондирате със Стюарт?
— Не мисля, че това е ваша работа. Защо не попитате самия него?
— Всичко, което засяга Стюарт, е моя работа. Аз се грижа за него.
Джеф и Памела бързо се спогледаха.
— Какво искате да кажете с това? Да не би да сте лекар? Той болен ли е?
— Доста сериозно при това. Защо се интересувате от случая му? Да не би да сте журналисти? Няма да допусна никой да нарушава личната неприкосновеност на пациента ми, така че ако сте от някой вестник или списание, ви съветвам веднага да напуснете къщата.
— Не, и двамата не сме журналисти.
Джеф подаде на мъжа една от визитките си, на която пишеше, че е финансов консултант, и представи Памела като своя помощница.
Предпазливостта и напрежението напуснаха мъжа с костюм от туид и той се усмихна извинително.
— Много се извинявам, господин Уинстън. Ако още в началото бях разбрал, че става въпрос за бизнес… Аз съм д-р Джоуел Пфайфър. Моля ви, имайте предвид, че само се опитвах да защитя интересите на Стюарт. Това е много дискретно заведение и…
— Значи това все пак е домът на Стюарт Маккауан, така ли? В болница ли е превърнат?
— Да, в нещо такова, в център за лечение.
— Проблеми със сърцето ли има? Вие да не сте кардиолог?
Лекарят се намръщи.
— Явно не сте запознати със състоянието му.
— Не, не сме. Връзките ни с него са чисто… делови. Обсъждаме въпроси, свързани с инвестиции и други такива.
Пфайфър кимна разбиращо.
— Въпреки останалите си проблеми Стюарт проявява завиден нюх към пазара. Аз напълно подкрепям и насърчавам финансовите му начинания. Разбира се, всички печалби постъпват в учредения на негово име фонд под попечителство и може би някой ден, ако продължава да се развива по същия благоприятен начин…
— Извинете ме, доктор Пфайфър, да не би да твърдите… Това психиатрична клиника ли е?
— Не, не е клиника. Намирате се в частно психиатрично заведение.
„Божичко“, рече си Джеф. Значи така; Маккауан се бе разприказвал прекалено много не пред когото трябва и сега трябваше да се примирява с натрапената му лудост. Той хвърли бегъл поглед към Памела и разбра, че и в нейната глава се въртят същите мисли. И двамата бяха осъзнали, че прекалената искреност пред непознати може да им навлече само неприятности. Сега обаче се сблъскваха с живо доказателство на опасенията си.
Доктор Пфайфър явно изтълкува погрешно колебанието им.
— Надявам се, че състоянието на Стюарт няма да попречи на бизнеса ви с него — каза загрижено той. — Уверявам ви, че през цялото това време усетът му към финансови операции си остана безпогрешен.
— Не, това няма да е проблем — увери го Джеф. — Разбираме, че сигурно му е било… тежко и това ни кара да оценим успешното управление на капитала му още по-високо.
Лъжата явно разсея тревогите на Пфайфър. Джеф предположи, че всичко в тази къща се плаща от попечителския фонд на Маккауан и дори сигурно самата сграда бе купена с тези средства.
— Ще можем ли все пак да се срещнем с него? — обади се най-сетне и Памела. — Ако предварително знаехме какви са обстоятелствата, без съмнение щяхме да уредим посещението си чрез вас, но сега, след като сме изминали целия този път…