— Как сте…
— Чай и кейк — обяви жизнерадостно Мелинда, докато влизаше, понесла сребърен поднос.
— Благодаря ти, Мелинда — каза Стюарт. — Много мило от твоя страна. Позволи ми да ти представя приятелите си Джеф и Памела. Те са от моето време — от осемдесетте години.
— Ооо — възкликна радостно момичето — Стюарт ми е разказвал много за бъдещето. За Пати Хърст и СЛА73, за случилото се в Камбоджа и…
— Хайде друг път да поговорим за това — прекъсна я Джеф и хвърли загрижен поглед към пазача, който явно се интересуваше единствено от пъзела си. — Благодаря за почерпката. Ето, вземете си таблата.
— Ако искате още нещо, само ме повикайте, аз ще бъда пред вратата. Приятно ми беше да се запознаем. После може ли да си поговорим за бъдещето?
— Може би — тросна се Джеф. Момичето му се усмихна и излезе от стаята.
— За бога, Стюарт — възкликна той, щом Мелинда затвори вратата след себе си, — не е трябвало да правиш това. Въобще не е трябвало да й се доверяваш, а да не говорим, че набърка и нас. Я си представи, че момичето се разприказва пред някого?
— Никой не обръща внимание на онова, което се говори тук. Хей, Майк — извика той и пазачът извърна глава към тях. — Знаеш ли кой ще спечели Световните серии три години поред, като се започне от 1972? Оукланд.
Пазачът кимна разсеяно и отново се върна към заниманието си.
— Сега разбра ли какво имам предвид — ухили се Стюарт. — Те дори не те слушат. Когато „Ейс“ започнат да печелят, няма и да си спомни, че някога съм му говорил за това.
— И все пак не мисля, че идеята е много добра. Можеш ужасно да затрудниш усилията ни да те измъкнем оттук.
Белезникавият мъж повдигна рамене:
— От тях и без това надали ще има голяма полза. — Той се обърна към Памела: — Вие направихте „Звездно море“, нали така?
— Да — усмихна се тя. — Хубаво е човек да разбере, че някой го помни.
— Беше много, много добър. Тогава за малко не ви писах. Веднага разбрах, че сигурно възпроизвеждате, пък и филмът само потвърди доста от нещата, които вече сам бях научил. Той отново събуди чувството ми за целеустременост.
— Благодаря ви. Тъй като споменахте за нещата, които сте научили, се зачудих дали… знаете нещо за забавянето. Имам предвид все по-късното начало на риплея или възпроизвеждането, както го наричате вие.
— Да — отвърна Стюарт. — Последния път започнах почти с година по-късно.
— Аз закъснях с година и половина, а Джеф само с три месеца. Мислехме си, че ако успеем да установим зависимостта между различните начални дати, ще сме в състояние да предвидим… колко време ще изгубим следващия път. Но изчисленията ни трябва да са много точни. Вие запомнили ли сте…
— Не, не успях.
— Ако и тримата сравним началните си дати, може би ще успеем да опресним паметта ви; или поне можем да стесним кръга на вероятностите.
Стюарт поклати глава.
— Няма да стане. Първите три пъти, в които започнах да възпроизвеждам, бях в безсъзнание. В кома.
— Какво?
— През 1963 катастрофирах. И вие сте започнали да се връщате обратно в 1963, нали? — попита той и премести поглед от Памела към Джеф и обратно.
— Да — потвърди Джеф. — В началото на май.
— Точно така. През април 1963 преживях катастрофа и намачках цялата си кола. Останах в кома осем седмици и след всяко излизане от комата започвах живота си отново. В началото си мислех, че е нещо свързано със самата кома, но този път разбрах, че е по-различно. Така че не знам дали… как му викахте? Разликата в началните дати?
— Забавяне.
— Не знам дали моето забавяне при първите три пъти е било с часове, дни или седмици. И всъщност дали въобще е имало такова.
Разочарованието, изписало се по лицето на Памела, бе очевидно дори и за Маккауан.
— Съжалявам — каза той. — Наистина бих искал да ви помогна.
— Няма за какво да съжалявате — каза Памела. — Сигурна съм, че събуждането в болницата от кома е било ужасно преживяване, а сега…
— Не, нали всичко е част от постановката, така че го приемам спокойно.
— Постановка ли? Не ви разбирам.
Стюарт се намръщи насреща й.
— Вие май не сте влизали във връзка с кораба, а?
— Не знам какво имате предвид. Какъв кораб?
— На антарейците. Хайде стига, нали вие направихте „Звездно море“. Аз също възпроизвеждам като вас, така че няма смисъл да се криете от мен.
73
Пати Хърст (р. 1954) — наследничка на вестникарската империя Хърст. Отвлечена от терористичната група СЛА на 04.11.1974 г. По-късно е заснета как участва заедно с терористите в обир на банка в Сан Франциско. Осъдена на седем години затвор, но помилвана през 1979 от президента Картър. — Б.пр.