Ние сме антарейците от откачените фантасмагории на Стюарт Маккауан. Той и останалите касапи в човешки образ, бродещи на свобода, наистина играят постановка, но жадната за кръв публика не е в космоса, а ги следи съвсем отблизо. Така че ти и аз не сме в състояние да променим нищо или дори да измием поне част от кръвта по ръцете на нашето общество. Ние просто трябва да продължим да правим онова, което винаги сме правили: да се примирим с факта, да го изтикаме вън от съзнанието си доколкото можем и да обръщаме повече внимание на самите себе си. Трябва да се пригодим към него, също както свикваме с всички останали безнадеждни, неизбежни трагедии.
Съобщението им продължи да привлича вниманието, но без особен резултат. През 1970 решиха да намалят броя на изданията, които го публикуват, и в средата на десетилетието то излизаше в по-малко от дузина многотиражни вестници и списания.
Апартаментът им на улица „Банк“, в западната част на Гринич Вилидж, все повече заприличваше на библиотекарско хранилище. Джеф и Памела запазваха дори и най-мъглявите намеци, дошли в отговор на съобщението им, както и изрезки от водопада печатни издания, изливащ се всеки ден в пощенската им кутия. Колекционираха всякакви статии, които според тях бяха отражение от делата на техен събрат по съдба някъде по света. Често им бе трудно да си спомнят дали едно или друго произведение на изкуството или пък стока е съществувала и преди. Никога не си бяха давали труда да запаметяват подобни подробности. Неведнъж се свързваха с изобретатели или предприемачи, чиито продукти им се струваха непознати, но така и не попаднаха на вярна следа.
През март 1979 Джеф и Памела прочетоха в „Чикаго Трибюн“ следната статия:
Кросфийлд, Уисконсин (АП). Стюарт Маккауан, убил през 1966 г. четири ученички в общежитие в Медисън, но освободен от наказателна отговорност поради продължително разстройство на съзнанието, вчера бе изписан от частната психиатрична клиника, в която прекара последните дванадесет години. Доктор Джоуел Пфайфър, директор на здравното заведение, заяви, че Маккауан е „напълно излекуван от налудните си идеи и в момента не представлява опасност за обществото“.
Маккауан бе обвинен в убийство по особено мъчителен за жертвата начин на четирите момичета, след като един свидетел разпозна колата му. Тя се оказа същата, напуснала паркинга на общежитието „Капа Гама“ в ранните часове на шести февруари 1966 — деня, в който са открити труповете. Полицията на Уисконсин залови Маккауан още същия ден близо до град Чипюуа Фалс. В багажника на колата му бяха открити окървавена брадвичка, трион и други инструменти за мъчение.
Маккауан спокойно си признал, че е убил четирите момичета, и заявил, че просто изпълнявал заповедите на извънземни същества. По-нататък разказал, че се е прераждал няколко пъти и е убивал във всяко от „предишните си съществувания“.
Името му се споменаваше и във връзка с подобни убийства на няколко души едновременно, извършени в Минесота й Айдахо, съответно през 1964 и 1965, но така и не бяха открити достатъчно доказателства в подкрепа на хипотезата. На 11 май 1966 Маккауан е обявен за невменяем, освободен е от наказателна отговорност и е настанен в отделението за криминално проявени на уисконсинската държавна болница. През март 1967 е преместен в клиниката в Кросфийлд за негова сметка.
Памела стегна здраво гуменото маркуче около ръката на Джеф, показа му коя вена да търси, как да вкара подкожната инжекция със скосената част на иглата нагоре и да държи спринцовката успоредно на вената.
— Ами ако се пристрастим? — попита той. — Знам, че когато се върнем, в телата ни няма да има нищо, но важи ли това и за психиката ни?
Тя поклати глава. В момента наблюдаваше как безвредният физиологичен разтвор бавно прониква в пулсиращата вена на Джеф.
— Един-два пъти няма да ни навредят — каза тя. — Изчакай до осемнадесети сутринта и тогава си инжектирай толкова, колкото да те упои. После удвои дозата, както ти показах, и си я бий малко преди един часа. В момента, в който сърцето ти откаже, би трябвало да си в безсъзнание.