Джеф изпразни съдържанието на спринцовката във вената си и изчака секунда-две, преди да изтегли иглата. После я разви, изхвърли я и изтърка ръката си с памуче натопено в спирт. На масичката за кафе пред него лежаха два комплекта с по няколко стерилни игли и спринцовки, всеки с гумена тръбичка, шишенце спирт, памук и четири стъклени тубички с първокачествен хероин. Оказа се, че не е толкова трудно да се снабдят с наркотика и с необходимите принадлежности за използването му. Брокерът на Джеф ги бе насочил към пласьор на наркотици, на когото можело да се разчита, и човекът действително се оказа напълно подготвен да посрещне все по-нарастващия наркотичен глад на заможните американци.
Джеф се вторачи в скъпите инструменти, водещи към смъртта, а после вдигна очи към Памела. Челото й бе нашарено с гъста мрежа от бръчици. Последните му спомени от нея на тази възраст я рисуваха с почти незабележими бръчици около очите и устата; що се отнася до челото, то бе гладко като на ученичка. Разликата между щастливо изживяния живот и този, в който притеснението ги следваше неотлъчно, се бе отпечатала върху лицето й.
— Този път май не се справихме много добре, а? — каза замислено той.
Памела направи опит да се усмихне, но не успя и се отказа.
— Да, май си прав.
— Следващия път… — започна Джеф, но гласът му секна.
Памела протегна ръка и стисна окуражително неговата.
— Следващия път ще обърнем повече внимание на собствените си потребности — довърши изречението му тя.
Дкеф кимна.
— Сега май му изгубихме мярката и времето просто изтече през пръстите ни.
— Аз прекалено много се увлякох в издирването на други като нас. Много мило от твоя страна, че ми помагаше, но…
— Аз също исках да успеем, и то не по-малко от теб — прекъсна я Джеф с пръст на устните й. — Бяхме длъжни да го направим и никой не е виновен, че нещата взеха такъв обрат.
— Сигурно си прав… но като погледна назад към изминалите години, те ми изглеждат толкова безплодни, все едно сме ги прекарали в летаргия. Дори от Ню Йорк не сме излизали кой знае колко, от страх да не изпуснем някого.
Джеф я притегли към себе си и я прегърна.
— Следващия път отново ще хванем здраво кормилото — обеща той. — Ние ще правим настоящето и то ще работи за нас.
Останаха така, прегърнати, като леко поклащаха тела, без да изричат най-съкровените мисли, които се въртяха в главите им: че и двамата нямаха представа след колко време Памела ще се пробуди от очакващата ги скоро смърт… и дали въобще ще успеят отново да са заедно.
Предизвиканият от хероина сън бе брутално прекъснат. Джеф бе заобграден от всички страни от препускащи бели пламъци, сякаш се бе озовал в средата на Ниагарския водопад, по чиито отвесни стени обаче вместо вода падаше млечнобял огън. В същото време ушите му бучаха от писъка на тромпетите и нестройната свирня на мексиканския оркестър, който влагаше всички сили в изпълнението на „Фелис Навидад“.
Този път Джеф не помнеше да е умирал, нямаше спомен от агонията, спохождала го всеки път, когато сърцето му спираше. Наркотикът бе изпълнил задачата си да осигури безболезнена смърт, но явно не можеше да го предпази от стряскащото въздействие на внезапното пробуждане и непознатата обстановка. В новото му младо тяло липсваха каквито и да е остатъчни ефекти от хероина, така че Джеф бе принуден отново да е във върхова форма, без да преминава през подготвителното състояние на отпадналост.
Обкръжаващите го огньове и гръмката музика притъпиха сетивата му и му пречеха да се съвземе от объркването. Огненият водопад се оказа единственият източник на светлина наоколо, но на фона на отблясъците му Джеф постепенно започна да различава силуетите на други хора, които седяха, стояха прави или танцуваха. Самият той бе седнал до ниска масичка, а треперещата му ръка стискаше чаша с питие. Джеф го опита и установи, че е коктейл „Маргарита“.
— По дяволите! — изкрещя някой в ухото му и ругатнята надви воя на музиката. — Какво ще кажеш за гледката, а? Чудя се как ли изглежда отвън?
Джеф остави чашата си на масата и се обърна по посока на гласа. На фона на белите отблясъци от спускащите се пламъци изпъкнаха острите черти на Мартин Бейли — съквартиранта му от „Емъри“ Той отново се огледа наоколо. Очите му постепенно започваха да свикват със странното осветление в помещението. Намираше се в бар или кабаре пълно с развеселени мъже и жени. Музикантите от мексиканския оркестър до дансинга се бяха маскирали като за карнавал, а от тавана висяха пинята76, оформени като магарета и бикове.
76
Пинята (исп.) — фигура от глина или папиемаше, пълна със сладки и играчки, която се закача на тавана и деца със завързани очи се опитват да я счупят с тояги и да извадят съдържанието й. — Б.пр.