В този момент един пиян младеж с каубойска шапка хвърли по бика празно шише. То се удари в твърдото му тяло и се пръсна на парчета, които паднаха на пода при купчина стъкла. Младежът получи поздравления от приятелите си.
– Чистят всяка вечер и на следващия ден пак е пълно с боклуци. Но по-добре да замерват бика, отколкото да се бият помежду си. Така се справяме с гнева в Северна Дакота.
Декър кимна.
– Познавахте ли жертвата?
– Не, но разбрах, че Джо Кели я е познавал.
– А него познавате ли го добре?
– Да, доста добре всъщност. Лондон преживява истински бум в момента, но не винаги е било така. Едно време всички се познавахме. Добивът на шистов нефт промени нещата. Сега тук се стичат хора от всички щати, дори от чужбина. Миналата седмица чух в кварталния магазин руска реч. – Тя помълча и добави: – Но сме имали и трудни моменти. По време на последната икономическа криза бяхме на косъм от фалита.
– Но хората все пак са умирали и в кризисни времена.
– О, да, самата истина. Някои сами сложиха край на живота си от отчаяние, след като изгубиха всичко. Техните роднини обаче нямаха достатъчно средства, за да потърсят услугите ни. Понякога ни предлагаха бартер и правехме каквото можем, за да им влезем в положението, но ние също трябваше да плащаме сметки. За щастие, оцеляхме и бизнесът се развива добре. Засега. Но кой може да каже какво ни очаква утре? – Лиз Садърн се огледа. – Партньорката ви не е ли с вас? Уолт ми спомена и за нея.
– Разделихме се в хотела.
– Ще пристигнат ли още агенти?
Декър отпи от бирата си и не отговори. Каролайн Досън се бе вкопчила в Бейкър и го използваше като пилон.
– Познавате ли ги? – попита Садърн, проследила погледа му.
– Бегло.
– Попаднахте ли вече на някакви следи в разследването?
– Нямам право да го обсъждам.
– Ще го приема за "не".
Декър се извърна към нея.
– Имате ли някаква представа кой може да го е направил?
– Аз ли? – възкликна тя, макар да не изглеждаше изненадана от въпроса. – Мога да ви кажа само, че тук често стават престъпления, макар сега положението да не е толкова зле, както при предишния бум. Но в града вече ще срещнете всякакви хора, включително и такива с тъмно минало, които идват с надеждата да изкарат бързи пари. Със сигурност има разни престъпни типове, но семействата се увеличават. Хората пускат корени тук. И искат да живеят в тихи спокойни квартали.
– Май сега ще последва някое "но"…
Лиз Садърн се усмихна сдържано.
– Но имаме и места като това, където се събират необвързани млади мъже, които искат да похарчат малко пари и да се разтоварят. Понякога последиците са доста неприятни.
– Кели спомена за някакъв инцидент тук по-рано през деня.
– Чух за сбиване между клиенти на заведението, което прераснало в нещо по-сериозно. Но когато Джо се появил, напрежението намаляло. Въпреки това някои се озовали в ареста, а други в болницата.
– Човекът, когото търся, едва ли попада в категорията на глупавите побойници.
– Видях тялото, когато го докараха – каза тихо Садърн. – Разбирам какво имате предвид.
– Не беше приятна гледка.
– Имали сме доста тежки случаи. Но не убийства, а злополуки. Взривове и пожари, когато нещо се обърка при фракинга. Те са… истинско предизвикателство от козметична гледна точка. Налага се да изложим покойника в затворен ковчег и да оставим върху капака негова снимка от… по-добри времена.
– Разбирам.
Лиз Садърн допи коктейла си и остави празната чаша на плота.
– Случилото се може да се отрази много зле на града, и то тъкмо сега, когато нещата отново потръгнаха.
– Айрин Креймър заслужава справедливост – отвърна рязко Декър.
Тя наклони леко глава.
– И през ум не ми е минавало обратното. Приятна вечер, агент Декър.
Лиз Садърн му обърна гръб и тръгна към стълбите, които водеха към втория етаж на бара. Декър погледна към дансинга. Стан Бейкър и Каролайн Досън вече не бяха там. Обходи с поглед цялото заведение, но не ги откри никъде. Допи бирата си, излезе и се потопи в горещата нощ, макар че навън му се стори по-хладно, отколкото вътре.
Ярка светкавица разцепи небето на запад и се устреми към земята, която сякаш потръпна от мощния заряд електричество. Гърмът отекна чак в града и в следващия миг към висините полетя огромно огнено кълбо, което озари околността. Останалите минувачи продължиха да вървят или да се клатушкат преспокойно, сякаш подобни взривове бяха нещо съвсем обикновено.
С всяка изминала минута Лондон, Северна Дакота, ми се струва все по-интересно място, каза си Декър, докато крачеше към хотела.