Роби си поръча бира и докато я чакаше, оглеждаше внимателно салона, без да пропусне нито един клиент.
– Изглеждаш ми умислен – каза той.
– Аха. Разбрахте ли какво има в онзи бункер?
– Официално не участваме в разследването. То е поверено на министерствата на отбраната и на вътрешната сигурност. Но неофициално мога да ти кажа, че все още не знаят категорично. Правилото в подобни случаи е "бавно и сигурно". Ти беше прав за тунела. Разбиха стената и го откриха. Взеха допълнителни предпазни мерки, в случай че бетонът, който сте излели в тръбата, не се окаже достатъчен. Най-важното е онези отрови никога да не излязат на повърхността. Вероятно ще се наложи да построят нов бункер до стария, преди да решат, че е безопасно да го отворят и да изследват съдържанието му.
– Нещо друго? – попита Декър.
– Проучихме Американската енергийна компания. Оказа се, че зад нея стоят чуждестранни интереси, което попада под юрисдикцията на моята агенция.
– Какви чуждестранни интереси?
– Тя е собственост на фирма, регистрирана на Бермудските острови, която на свой ред е собственост на друга фирма и така нататък… Стигнахме до Лондон, където следата прекъсва.
– Как би се отразило на енергийната ни независимост изваждането от строя на петролните сонди в Северна Дакота?
– Неблагоприятно. А цената на определени видове суров петрол и дори на природния газ би скочила рязко.
– Което е от полза за страните, производителки на петрол.
– За Близкия изток, Русия, Канада, Венецуела…
– Не мога да си представя, че канадците ще се замесят в подобна история. Венецуелците си имат други проблеми.
– Тогава остават шейховете или Путин – заключи Роби.
– И двата варианта са възможни – отвърна Декър. – Но те би трябвало да разполагат със свои хора тук, които да купят земята и да организират сондажите, като през цялото това време остават под радара, нали?
Роби отпи от бирата си.
– Звучи логично. Как смяташ да разкриеш случая?
– Продължаваме да ровим. За момента не можем да направим нищо друго.
– Бен Пърси е правил същото, но това му е струвало живота. Както и този на майка му.
– Така е – съгласи се Декър. – Аз обаче още се чудя как Пърси… – Той замълча и остави бирата си.
– Какво има? – попита Роби. Когато Декър не отговори, той го подкани по-настойчиво: – Казвай!
Декър го погледна.
– По дяволите! През цялото време съм се взирал в грешната посока.
– Но как?
– Трябва да вървим.
– Къде?
– В дома на Паркър.
77.
Докато пътуваха с колата на Роби, Декър каза:
– Предположих, че Пърси е научил за бункера от Даниълс, след което е започнал да рови, натъкнал се е на опасни хора и това е предрешило съдбата му.
– Ами… всички смятахме така.
– Това не означава, че сме били прави.
– Мога ли да чуя теорията ти? – попита Роби.
– Брад Даниълс ти е признал, че е разказал всичко на Пърси.
– Точно така. Не мисля, че е скрил нещо. Той се канеше да разкаже също и на нас, когато ни нападнаха.
– Добре, да подходим към ситуацията в нейната цялост, да не я разглеждаме на парче. Пърси е дългогодишен служител на ВВС, много опитен и добре обучен.
– Така е.
– Той е присъствал на мероприятие, организирано от военните, където някой, работил преди десетилетия в същата военновъздушна база, му казва, че там най-вероятно се намира бункер, пълнен с биохимични оръжия. И този бункер е заровен под земята на терен, принадлежащ на ВВС. Въпросните оръжия представляват непосредствена заплаха за здравето на всички в района. Както и за националната сигурност. Съгласен ли си?
– Съгласен.
– Добре, ако ти беше на мястото на Пърси, ако беше разбрал за бункера, ако притежаваше неговия опит, как щеше да постъпиш?
– Щях да уведомя висшестоящите офицери и да оставя решението на проблема в техни ръце. Това е въпрос на здрав разум. Мисля, че човек като Пърси би постъпил по този начин.
– Именно. Но помисли върху следното… Съмнявам се, че Даниълс е споделил с Креймър всичко, което е разкрил на Пърси. Пърси изобщо не е трябвало да се рови където и да било. Той е знаел всичко. Ако беше докладвал по-нагоре по веригата, командването на ВВС щеше да провери и да започне да действа. Пърси щеше да си е свършил работата. Ако проверката докаже правотата му, той получава медал и може би повишение. С това участието му приключва.
– Възможно е да се е страхувал от евентуални ответни действия на ВВС заради това, че е разкрил тайна операция от миналото.