– Как разбрахте, че човекът, изпратил съобщението, не блъфира?
– Нали ви споменах, че Уолт пътуваше извън града? Някой го беше снимал как продава крадените вещи в заложни къщи. И този някой разполагаше с разписки, касови бележки…
– Някаква представа кой може да е това?
Садърн поклати глава.
– Защо изобщо Уолт ви е казал за изнудването?
– Предполагам, че се е нуждаел от помощта ми, за да мине всичко както трябва. Все пак бяхме съдружници. Целият ни живот е свързан с този бизнес. Ако нещо се случеше с него, щяхме да фалираме. Освен това Уолт ме заплаши, че ако бъде разобличен, ще заяви, че съм знаела през цялото време. Каза, че ще го последвам в затвора. И аз се стреснах. Съгласих се с всичко, което поиска от мен.
– Човекът, който е изнудвал съпруга ви, свърза ли се с вас, след като Уолт се самоуби? – попита Декър.
– Не. Защо да се свързва с мен?
– Не знам, но ми се струва възможно. Уведомете ни, ако това стане. – Декър се замисли, след което попита: – Какво смятате да правите сега?
– Нямам представа. В главата ми е пълен хаос, не знам какво да мисля. Но със сигурност трябва да продължа да се грижа за бизнеса.
– Ще се справите ли?
– Уолт имаше лиценз за аутопсии за разлика от мен. Аз обаче съм преминала обучение и имам лиценз да извършвам балсамиране, козметични услуги, кремации и всичко необходимо, за да изпратим покойниците както трябва.
– Възнамерявате ли да напуснете града? – попита Джеймисън. – Можете да започнете същата дейност и на друго място.
– Не бих го направила без съгласието на Каролайн. Не искам да заминавам сама. Много държа на нея. И, да, имаме връзка.
– Но тя излиза със зет ми. Видяхте ги заедно в "Окей, жокей".
Садърн се усмихна мрачно.
– Тя просто поддържа хетеросексуален имидж.
– Сигурно е трудно да запазите отношенията си в тайна в толкова малък град.
– Полагаме усилия. И сме много предпазливи.
– Не сте достатъчно предпазливи, след като се срещате в стаята ѝ над бара – подхвърли Декър.
– Правим го рядко. Освен това обикновено клиентите на бара са прекалено пияни, а персоналът – прекалено зает, за да забележи каквото и да било. А и двете сме приятелки, всички го знаят. Просто нямат представа, че сме повече от приятелки. Излизаме през задния изход, и то късно след полунощ. Често отиваме в старата ферма на родителите ми, за да бъдем заедно. Мислех да я продам, Уолт искаше да се отървем от нея. Баща ми се е бил във Виетнам. Донесе от там много произведения на местното изкуство, някои от които може да се окажат доста ценни. А също и оръжия. Той много обичаше оръжията. От фермата обаче излезе чудесно убежище за мен и Каролайн. Радвам се, че не я продадох.
– Вашата кола ли е отвън? – попита Декър.
– Да – усмихна се Лиз Садърн.
– Какво има?
– Нали ви казах, че понякога правим бартер? Гумите на мустанга са от Хал Паркър. Така се разплати с нас за погребението на съпругата си.
– Предполагам, че хората правят каквото се налага.
– Тайната ни ще излезе ли на бял свят… имам предвид връзката ни с Каролайн?
– Много такива двойки живеят съвсем открито и свободно – каза Джеймисън.
– Но не и тук.
– Не мога да ви обещая нищо – каза Декър. – Опитваме се да разкрием поредица от престъпления. Ще постъпим така, както изисква от нас разследването.
– Да, разбирам. Ще говорите ли и с Каролайн?
– Вероятно.
– Можете ли да ѝ кажете, че не сте научили от мен за нашата връзка? Че сами сте се досетили.
– Ако е важно за вас – отвърна Джеймисън.
– Да, много е важно.
– Това поне мога да ви обещая – каза тихо Декър.
82.
Декър се отби за кратко в полицейското управление, където прегледа един стар доклад. После двамата с Джеймисън потеглиха към офиса на "Досън Ентърпрайзис" в центъра на града.
– Защо сме тук? – попита Джеймисън.
– За да научим неща, които не знаем – отвърна загадъчно Декър.
Двамата влязоха в кабинета на финансовия директор на компанията. Името му беше Абнър Кръчфийлд: дребен енергичен мъж, който наближаваше шейсет, имаше решително изражение и дълбок глас. Беше с разкопчана на врата риза, широк панталон и мокасини с пискюли.
– Случилото се с господин Досън и господин Макклелън е ужасна трагедия – започна той. – Предполагам, че вие водите разследването.
– Точно така – отвърна Декър. – Търсим мотив и бихме искали да научим повече за сделката, която двамата сключиха преди смъртта си.