– Добре. Ще ви кажа каквото мога – заяви предпазливо Кръчфийлд.
Декър хвърли поглед към Джеймисън, преди да продължи:
– Новината, че Досън продава целия си бизнес, определено ме изненада. Той тъкмо се беше захванал с покупката на няколко имота… Поне според информацията, която имах. А впоследствие продаде дори ресторанта на дъщеря си, без да си направи труда да я уведоми.
– Да, решението му несъмнено изненада много хора.
– Макклелън добре ли му плати?
– Не мога да бъда конкретен, но става въпрос за деветцифрена сума.
– Сериозно ли?! – възкликна Джеймисън.
– Да, много пари – каза Кръчфийлд. – Цяло състояние.
– Кога научихте, че Макклелън се готви да изкупи бизнеса на Досън? – попита Джеймисън.
– Преди около два месеца. Работихме по сделката в пълна секретност. И я доведохме до успешен край. Всички документи са подписани, подпечатани, разпратени… Парите са преведени, собствеността е прехвърлена. Макклелън вече контролира целия град. – Кръчфийлд се сепна и погледна смутено Декър. – Искам да кажа… контролираше.
– И сега синът му ще притежава града?
– Най-вероятно. Добре познавам финансовия директор на господин Макклелън и той никога не е споменавал, че бащата възнамерява да лиши сина си от наследство, затова предполагам, че сега Шейн притежава всичко.
– А той като че ли изобщо не се интересува от бизнес – отбеляза Декър.
– Знам, че всички мислят така, но… Мога ли да изразя личното си мнение?
– Ще се радвам да го чуя.
– Познавам Шейн, откакто беше малко момче. Той обожаваше майка си, тя също го обичаше, но Стюарт беше изцяло погълнат от работата си и рядко изразяваше любовта си към тях.
– Продължете – подкани го Декър.
– Шейн беше много популярен в гимназията. Беше отличен спортист.
– Двамата с Джо Кели са били звездите на футболния отбор.
Кръчфийлд се усмихна топло.
– Точно така. И бяха неразделни. Всъщност тримата – с Каролайн. Първата година в гимназията Джо и Каролайн бяха крал и кралица на бала, а последната – Шейн и Каролайн.
– Не знаехме за това – призна Декър.
– Като завършиха гимназията, Каролайн постъпи в колеж, Шейн отиде в армията, а Джо стана полицай. След време Шейн се върна у дома. Майка му беше починала. Той започна работа при баща си, макар и неохотно, така поне мисля. Баща му никога не го хвалеше, никога не го насърчаваше. Точно обратното. Но финансовият директор на господин Макклелън ми е разказвал, че Шейн е изключително умен и проницателен, не пропуска и най-незначителната подробност. Предполагам, че именно тези качества са му помогнали да оцелее на бойното поле. Шейн е вършил доста добра работа в компанията. И сега, след като баща му няма да му създава проблеми, мисля, че ще я ръководи отлично. Но това е мое лично мнение.
– То ще ни е много полезно – отвърна Декър. – И още нещо: Каролайн знаеше ли, че баща ѝ продава бизнеса?
Изражението на Кръчфийлд се промени.
– Труден въпрос…
– Кажете ни каквото можете.
– През последната година долових известно напрежение между двамата. Нищо сериозно, но един ден господин Досън дойде при мен и сподели, че Каролайн започва да се отегчава от Лондон. Именно тогава той потърси контакти с лагера на Макклелън, ако мога така да се изразя.
– А Досън спомена ли защо смята така? – попита Декър.
– Не, а и аз не съм любопитствал. Все пак това си е негова работа, не моя. После бързо сключихме сделката.
– Какво ще ни кажете за ресторант "Мади"? – попита Декър. – Кръстен е на майка ѝ.
– Да. Двете бяха много близки. Знаете ли за Хю-младши?
– Знаем, че се е самоубил – отвърна Джеймисън.
– Да, преди години, след като призна пред родителите си, че е гей. – Кръчфийлд поклати тъжно глава. – Истинска трагедия!
– Баща му не е толерирал "алтернативния" начин на живот, предполагам – каза Джеймисън.
– Каролайн обичаше брат си и не одобряваше как баща им се отнася с него, особено пред други хора. Мади зае същата позиция като Каролайн. Това предизвика разрив между Хю и Мади. Честно казано, ако тя не беше загинала в онзи нещастен инцидент, не мисля, че баща и дъщеря щяха да се помирят.
– Но те са се канели да заминат заедно за Франция – отбеляза Декър.
– Да, така е, казвам само, че където и да бяха отишли, едва ли щяха да останат дълго заедно.
– Говори се, че Стюарт Макклелън е бил увлечен по Мади Досън. Вярно ли е според вас? – попита Декър.
– Стюарт? Не го познавах толкова добре, но винаги съм смятал, че е влюбен единствено в себе си.