– Не ви влиза в работата какви сме – прекъсна я Садърн. – Вие какво правите тук?
Декър насочи пистолета си към нея.
– Дойдохме, за да чуем истината, Лиз. Мисля, че е време.
84.
Садърн застана между Досън и Декър.
– Не можете да идвате тук и да ни заплашвате! Ще повикам полиция!
– Не си правете труда, вече се обадих в управлението – изненада я с отговора си Декър.
Миг по-късно отвън се разнесе шум.
– Ето я и полицията. Дръж ги под око – нареди Декър на Джеймисън.
Той отиде до входната врата и я отвори.
– Влизай!
След секунди в къщата влезе Кели. Той погледна въпросително Декър.
– Защо ме повика тук? – Но когато видя Садърн и Досън, каза: – Видях поршето отвън. Какво става?
– Мисля, че ще искаш да присъстваш на разплитането на този случай.
Думите му само засилиха объркването на Кели.
– Какво общо имат те?
– По-правилно е да попиташ: "Какво общо има тя?". Като за начало, Лиз е убила Мади Досън и Алис Причард.
– Какво?! – извика Кели. – Не, не може да бъде! Беше нещастен случай.
– Не съм имала никаква причина да убивам нито Мади, нито Алис – отвърна троснато Садърн.
– Ти си влюбена в Каролайн и не си искала тя да замине за Франция. Не знам как си успяла, но си осуетила заминаването ѝ.
– Какво говориш, по дяволите! – извика Досън, обърна се към Садърн и попита: – Лиз, какви ги дрънка той?
– Нямам представа. Обвиненията му са абсурдни.
– Брат ти вече е бил мъртъв, Каролайн, а след смъртта на майка ти баща ти остава единственият, от когото трябва да се притеснява Лиз… Тогава обаче изниква друг проблем.
– Какъв? – попита рязко Садърн.
– Някой е научил за връзката ви с Каролайн.
– Връзката ви? – повтори Кели, напълно изумен.
Досън го погледна и каза:
– Да, Джо. Двете с Лиз имаме връзка.
Той зяпна смаяно, но не каза нищо.
– Баща ти обаче не е знаел, нали? – каза Декър.
– Не му влизаше в работата. Аз нямах нищо против да му кажа, но Лиз предпочиташе да запазим отношенията си в тайна.
– И все пак някой е разбрал. Кой? – попита Кели.
– Айрин Креймър – отвърна Декър.
– Моля? Как? – възкликна Кели, без да откъсва поглед от Досън.
– Лиз каза, че двете с Каролайн понякога се качват в апартамента над бара, а после си тръгват много късно през нощта, след като заведението затвори. Тогава излизат през задната врата. Обзалагам се, че Креймър – която, както знаем, е била нощна птица – ги е видяла заедно. А Креймър е живяла известно време в "Досън Тауърс", където Каролайн има апартамент. Възможно е да ги е виждала и там.
– Вероятно затова се е преместила. Лиз сигурно я е заплашила – добави Джеймисън.
Досън се извърна рязко към Садърн.
– Онази жена от блока, която ни видя заедно? Това ли е Айрин Креймър? Тя така и не ни каза името си.
– Може би. Какво от това? – отвърна Садърн.
Досън погледна Декър.
– Целунахме се пред вратата на моя апартамент, когато тази… Креймър мина. Тя се извини, че ни е притеснила, но не беше смутена или нещо такова. Нали, Лиз?
– Не мисля, че Креймър е имала проблем с това. За разлика от госпожа Садърн.
– Какво искаш да кажеш? – попита Досън.
Декър продължи:
– Креймър е получила бележка, която я е обезпокоила. Това имаше предвид Алекс: заплаха от Лиз. Жената е възнамерявала да напусне града, но е била отвлечена, преди да го направи. И е била държана затворена в тази плевня. Тя обаче се е измъкнала, открила е нещо инкриминиращо и го е погълнала.
Декър замълча и погледна ръцете на Досън, и по-точно, пръстена на безимения пръст. За пръв път виждаше и двата пръстена едновременно.
– Пръстените ви са еднакви, нали? Вие сте си ги разменили.
Досън завъртя своя.
– Лиз купи и двата. Надписани са от вътрешната страна.
– И този надпис ви идентифицира като двойка?
– Нещо подобно – отвърна обърканата Досън, докато Садърн мълчеше.
– В такъв случай Лиз е трябвало непременно да си върне пръстена. Да направиш аутопсия на Креймър е била съвсем елементарна задача за теб, Лиз, тъй като съпругът ти е вършел тъкмо това и ти си усвоила доста знания и техники от него. Освен това си дипломиран балсаматор…
Досън отстъпи крачка назад от Садърн.
– Лиз, това е лудост! Ти не би могла да го направиш!
– Наистина ли я разряза? – попита отвратен Кели.
Садърн не отговори. Студеният ѝ поглед остана прикован върху Декър.
– Ти си отговорна и за смъртта на Уолт – продължи той.
– Той се самоуби – отвърна тихо Садърн. – Всички го знаем.