Декър каза:
– Каролайн, вече ти изложих теорията си, че баща ти е убит с по-дълго от необходимото въже. Помолих криминалистите от ФБР да анализират блузата. Знаеш ли какво откриха? – Когато Садърн не отговори, Декър обясни: – Кръвта на баща ти. Пълно съвпадение. – Той замълча, за да може Каролайн да осмисли казаното, след което се обърна към Садърн: – Дори един криминалист не може да предвиди къде точно ще попаднат частиците кръв и ДНК при изстрел с пушка. Това, че си коленичила под бюрото, не ти е помогнало. Най-вероятно дори не си забелязала капките кръв. Важното в случая е, че те не биха могли да попаднат върху блузата ти, ако не си била в стаята по време на изстрела, Лиз. Ето ти доказателството, за което питаше.
– Мили боже, Лиз! – възкликна Кели и изумено поклати глава.
Каролайн погледна Садърн.
– Баща ми, Лиз! Убила си баща ми!
На лицето на Садърн се изписа презрение.
– Говорим за човек, който щеше да се отрече от теб в мига, в който разбереше, че сме заедно. Не забравяй как постъпи с брат ти! Наистина ли смяташ, че смъртта му е голяма загуба?
– Не мога… не мога да повярвам, че говориш такива неща! Ти си го убила!
Садърн се усмихна и каза:
– И все пак, Декър, не си чак толкова умен за колкото се мислиш.
– Така ли смяташ? – отвърна той.
– Една съседка ми каза за посещението ви в дома ми. От нея разбрах, че си излязъл с мои дрехи в ръце.
Декър я изгледа предпазливо.
– Затова се налагаше да заминем за Канада, Каролайн – обясни Садърн. – Опасявах се, че Декър може да се появи много скоро. – Тя го погледна и продължи: – Спомняш ли си – разказах ти, че баща ми се е сражавал във Виетнам? И е донесъл разни сувенири от там.
– Е, и? – отвърна той.
– Ето един от тях.
Лиз Садърн измъкна ръката от джоба си. Държеше граната.
– Лиз, недей! – извика Досън.
Садърн дръпна шплента и хвърли гранатата към Декър.
85.
Декър сграбчи Джеймисън, издърпа я от стаята и се хвърли върху предната веранда.
Взривът изби прозорците и част от фасадата падна върху двамата, но тя все пак пое основната вълна от експлозията. Декър и Джеймисън получиха много охлузвания и натъртвания, но не и сериозни наранявания.
Изправиха се с усилие и се огледаха.
– Къде е Кели? – попита Джеймисън.
Проправиха си път през руините и се върнаха в къщата. Вестибюлът беше напълно разрушен.
Кели тъкмо се измъкваше през един счупен прозорец в задната част на помещението. Целият беше в кръв, а едната му ръка висеше безпомощно.
– Кели, чакай! – извика Декър.
Полицаят обаче се скри от погледа му.
– Къде са Лиз и Каролайн? – попита Джеймисън.
Декър се втурна към счупения прозорец и погледна навън.
– Не ги виждам, но колите им са тук. Без тях не могат да избягат.
Декър и Джеймисън се измъкнаха от разрушената стая и изтичаха навън.
Не видяха никого край колите.
– Какво става, по дяволите! – възкликна Декър. – Къде са отишли?
Наблизо изръмжа автомобилен двигател. Секунди по-късно хондата на Креймър изскочи от стопанската постройка зад плевнята. Декър и Джеймисън се втурнаха натам, но колата се устреми право към тях.
В последната възможна секунда Декър се хвърли в едната посока, а Джеймисън – в другата.
Отекнаха изстрели. Декър вдигна глава и видя Кели да стои насред черния път, който водеше до фермата. Лявата му ръка продължаваше да виси, но дясната стискаше служебния му пистолет, който изпращаше куршум след куршум в предното стъкло на хондата.
– Кели, внимавай! – извика Джеймисън.
Колата поднесе надясно и за миг изглеждаше сякаш ще подмине Кели, но после Садърн изправи волана и продължи право към него.
Полицаят се метна встрани, но закъсня с частица от секундата, десният калник закачи крака му и го хвърли във въздуха.
Кели се приземи на пет-шест метра от колата и остана да лежи неподвижно.
Въпреки напуканото от куршуми предно стъкло хондата зави и се насочи към Декър. Той се надигна бързо и се прицели.
Джеймисън направи същото.
Но преди да успеят да натиснат спусъците, тежък куршум с далеч по-голям калибър се заби в центъра на радиаторната решетка и експлодира. Предните гуми на хондата се вдигнаха, след което се стовариха тежко на земята.
Преди Декър да реагира, до него застана мъж със снайпер.
– Добре ли си? – попита Роби.
Декър кимна.
Появи се и Джесика Рийл, която помогна на Джеймисън да се изправи.
– Нямаш нищо счупено, нали? – попита тя.
– Всичко е наред – отвърна Джеймисън и тогава видя Кели да се гърчи от болка на земята. Хукна към него и извика: – Обадете се на деветстотин и единайсет! Побързайте!